Спъну се изчерви от яд и напсува Коцкан.
После двамата крадци се отправиха към вратата.
— Побързайте — подвикна им Спъну, като че ли се боеше да остане пак сам.
След това запали една стиска слама и освети с нея ниския свод, като се мъчеше да види по-надълбоко. Боеше се да не би неприятелят му да се е скрил там. И понеже нямаше смелост да влезе навътре, натрупа пред ниския свод греди и дъски и го запуши. Ион се върна бързо при запушения изход на ниската галерия и загледа между гредите. Успя да види как Спъну запали фенера, опита ловджийската пушка, оставена навярно от единия от крадците, и пак излезе. Дали Спъну щеше да се върне да спи тук? Или още тая нощ ще избяга заедно с конете?
Трите момчета се посъветваха и решиха всеки поред да стои тук да наблюдава Спъну и при нужда да повика и другите, които засега ще слязат в скривалището. Тръгнаха бавно опипом, оставяйки вратите полуотворени, за да не губят време с плочите. Когато стигнаха долу, почти се беше стъмнило. Сандина се беше сковала от страх, зъбите й тракаха и едва можеше да говори. Но въпреки това тя сложи масата и им каза, че усилията й да влезе във връзка с конефермата останали напразни. След като се навечеряха, Емил седна пак пред апарата. Другите останаха неподвижни. Опитът със Спъну трябваше да им вдъхне повече доверие в собствените им сили, но фактът, че бяха принудени да се оттеглят при появяването на другите двама крадци, ги обезкуражаваше. Мъчно им беше и като си помислиха, че са стояли спокойно в скривалището, когато над гората е летял самолетът и ги е дирил! Сега домашните им си мислеха, че са загубени или че са кой знае къде!
А ще могат ли да подновят борбата с крадците? Кой знае какво бяха скроили сега ония двамата и Спъну!
— А колко сполучливо пернах камата… — въздишаше Ион. — И как хубаво си лежеше Спъну под яслата… щяхме да си стигнем спокойно в къщи с конете, а той още нямаше да може да се измъкне.
Думитрица беше тъжен. Вярно е, крадците дойдоха по-рано, отколкото ги очакваха. Но и те проведоха нападението много късно! Единствен той беше виновен.
В тоя миг Емил каза:
— Тишина!
Сандина се приближи до него и заслуша.
Конефермата отговаряше! Кой беше хванал връзката?
Самата Александруца! Там бяха и Петрика, и Рижавия. Но ето, сега на апарата е бай Тоадер!
Децата така се развълнуваха, че макар да седяха на тъмно, за да не издават присъствието си, радостното им вълнение се чувствуваше по дишането. Как би се разскачал Ион от щастие! Как би хвърлил калпака си до тавана! И как би запляскала с ръце Сандина! Но трябваше да мируват и да пазят тишина.
— Намираме се в пещерата на крадците, в подземията на разрушения конак — съобщаваше Емил. — И четиримата сме тук, живи и здрави. Станку е при нас, ранен. Пещерата се намира във Вълчи дол, в долчинката, обрасла с храсти. Отличителни белези… Запустял кладенец и изгорял птичарник. Побързайте — казваше по-нататък Емил. — Атакувахме и щяхме да се върнем с конете, но идването на Коцкан и Згаберча ни попречи. Те са крадци. Побързайте — повтори Емил. — Крадците може да отидат другаде заедно с конете. Да задържим Станку. Дори и Спъну, ако ни нападне?
Емил беше прав. Едва сега Думитрица си спомни, че следите от огъня останаха като указание до отвора на тайната стая.
Емил слушаше, отговаряше, пак слушаше и той или Сандина обясняваха на другите за какво става дума.
Наистина ли са ги дирили със самолет? Ако знаеха, че тоя огромен, бръмчащ бръмбар, който чуха от скривалището си, е дирил тях!…
Сега се обаждаше ветеринарният лекар. Разбрали, че пазачът крадец развалил радиостанцията, когато научил, че децата са взели един апарат със себе си.
Уведомили бащата на Сандина и сега той бил в конефермата. Майката на Ион щяла да му купи нови дрехи… Децата да не мърдат от скривалището си и да не нападат. Животът им е по-важен от всичко. Милицията, подпомогната от хората на стопанството, щяла да обкръжи гората и Спъну щял да бъде заловен заедно с конете, с всичко. В момента, докато разговаряли, пристигнал Коцкан и бил арестуван. Згаберча успял да избяга. Да се завият добре и да спят, разбира се, ако смятат, че Станку не е опасен… Някой щял да остане дежурен край апарата в конефермата. Бай Тоадер се радвал за успеха на Думитрица и на целия отряд. Ионовата майка плачела за момчето си и вече не го наричала проклетник…
Емил се обърна към приятелите си. Боляха го очите, след като ги беше държал толкова време неподвижно приковани към лостчето на апарата. В мрака на тайната стая децата се мержелееха като светли сенки. Сега не знаеха какво им предстои да правят. Но се радваха, че всички от конефермата се бяха събрали в клуба да научат какво става с тях, да им се радват и да им се обадят с по няколко думи. И това им беше достатъчно. Все пак чувствуваха се герои. Има ли значение какво ще последва още! Нали те са спасителите на Сандина и откривателите на крадците… Да не говорим и за скритото съкровище тук в тая тайна стая, за което Емил не спомена нищо, понеже нямат доверие на Станку. Най-после и животът на тоя заблуден крадец, техен пленник, от когото можеха да изтръгнат кой знае какви сведения, се дължеше пак на спасителния отряд.