— Няма да се изплъзнеш от ръцете ми! Ти ще ми платиш заради ония голтаци, дето обсебиха конете ми, и за всичко, което изпатих и има да патя!
Момчето скочи във водата и заплува към другия бряг. Ала когато Спъну понечи да скочи с коня си във водата, животното се отдръпна. «Защо ли разбойникът не стреля вече? Дали е свършил патроните?» — питаше се Думитрица.
Слязъл от коня, Спъну нагази в реката. Очите му гледаха кръвнишки. Той държеше пушката в ръка и удряше“ с нея там, където подозираше, че момчето плава под водата. После захвърли пушката и се гмурна надълбоко. Водата забълбука и се размъти. След малко над водата почнаха да се появяват ту момчето, ту Спъну. Най-после Спъну хвана момчето за крака. Скърцайки със зъби, той го повлече към един водовъртеж. Момчето се мъчеше да се измъкне, но Спъну го теглеше силно за глезена и плуваше с една ръка в размътената река. Водата сякаш се завъртя с още по-голяма сила. Безброй силни, въртеливи браздички шумяха, сплитаха се и ги теглеха към дъното. Дълбочината ги поглъщаше. Самият Спъну се зашемети и изтърва крака на момчето. Но Думитрица знаеше как да се измъква от водовъртежи. Той се отпусна леко на: гръб и водата го изтласка на повърхността като тапа. Гмурна се пак отвъд въртопа и изплува до брега. Изправи се задъхан и се взря назад. Видя, че Спъну се бори с водовъртежа. Ту главата, ту краката му се показваха над водата. После тялото му се завъртя като пън, потъна надолу и водата го погълна.
Някакво необикновено чувство разтърси гърдите на Думитрица. Той подскочи, без да съзнава какво иска да прави. След миг Спъну не се виждаше вече. Водата потече пак спокойна и блестяща. Далеч надолу из трептящите гънки на реката като че ли се мярна нещо черно, после всичко се успокои и Яломица затече несмущавана.
Момчето остана със зареян поглед. Цвиленето на конете отвъд реката и жалното цвилене на малките кончета го накараха да се опомни. Когато разбра, че Ион не дава никакъв признак на живот, той се спусна нататък. Ранен, свит под щита, Ион стенеше тихо. Думитрица го вдигна на гърба си, качи го до себе си на коня и се отправи към моста, съкрушен и ужасен от това, което се беше случило.
Ала сега насам препускаше една група конници. Бяха милиционери, придружавани от хора от стопанството, от селата Лунка и Микшунещ. Някои от хората почнаха да прибират конете. Двама милиционери успяха да заловят Згаберча и го вързаха стегнато да не мърда. Другите се отправиха с Думитрица към разрушения конак и влязоха в подземието, дето Емил и Сандина чакаха разтревожени до радиопредавателната станция.
Отпаднал от болките, причинени от раните му, Ион не можеше да мисли за нищо. По-късно, когато се събуди в една бяла стая, измит и превързан, и научи как бе завършила тяхната важна експедиция, затвори очи измъчен и за пръв път сълзи потекоха по бузите му. Тъкмо сега ли трябваше да лежи в болницата и да не може да влезе победоносно в стопанството заедно с целия отряд… И сигурно другите ще бъдат посрещнати от пионерите с барабани и тромпети… Ще има много хора… музика…