Не отговорих. Това наше разследване определено започваше да се развива доста необичайно — тръгна твърде добре. Научавахме неща, за които полицията във Файетвил нямаше представа. А и КСО? Защо и оттам не си бяха свършили работата както трябва? В края на краищата Купър беше един от тях, нали така?
Когато се върнах в стаята си след тичането, телефонът звънеше. Запитах се кой ли ми звъни толкова рало. Сигурно Нана и децата, казах си. Вдигнах и отвърнах с шеговития глас, с който понякога си правех майтап с децата.
— Альооо? Кой ме буди толкоз рано? Някой май си търси белята, а?
В отговор в слушалката прозвуча непознат женски глас със силен южняшки акцент.
— Детектив Крос ли се обажда?
Моментално смених тона, преди да е затворила.
— Да, аз съм. С кого разговарям?
— Предпочитам да не се представям. Само ме чуйте, моля ви. Много ми е трудно да ви го кажа.
— Слушам ви.
Прозвуча дълбока въздишка, след което жената отново заговори:
— Аз бях с Елис Купър през нощта, когато станаха трите ужасни убийства. Бяхме заедно, когато станаха убийствата. С него имаме връзка. Само това мога да ви кажа засега.
Личеше, че жената от другия край на линията бе уплашена, може би дори на ръба на паниката. Трябваше на всяка цена да я задържа на телефона.
— Чакайте малко, моля ви. Можели сте да помогнете на сержант Купър на процеса. И все още можете да го направите. Можете да го спасите от екзекуция!
— Не. Повече от това не мога да ви кажа. Омъжена съм за един човек от базата. Няма да си развалям семейството. Просто не мога да го направя. Съжалявам.
— Защо не казахте на полицията или пък на КСО? Защо Купър не е казал на нас? Моля ви, не затваряйте!
Жената тихо изстена.
— Обадих се на капитан Джейкъбс. И му казах. Той не направи нищо. Не обърна внимание на истината. Надявам се вие да го направите. Елис Купър не е убил тези три жени. Не вярвах, че показанията ми ще са достатъчни да го спасят. И освен това… ме е страх от последиците.
— Какви последици? Помислете какви ще са последиците за сержант Купър. Той ще бъде екзекутиран!
Жената затвори. Не бях много сигурен, но ми се стори, че чух нещо като хлипане. Стоях, без да помръдна, взирах се в слушалката и не можех да повярвам на това, което току-що бях чул. Бях говорил с алибито на Елис Купър и то внезапно бе изчезнало.
17.
Около пет часа двамата със Сампсън получихме страхотно добра новина — командващият базата бил готов да ни приеме у тях. Трябвало да бъдем там точно в седем и половина. Генерал Стивън Боуен щял да ни отдели десет минути, за да изслуша какво имаме да му кажем за убийствата. А междувременно Сампсън посети сержант Купър в Централния затвор. Той отрече да е бил с жена онази нощ. И което бе по-лошо — Сампсън каза, че Купър не бил кой знае колко убедителен. Но защо пък ще крие от нас? Нещо тука не се връзваше.
Къщата на генерал Боуен сякаш изглеждаше от двайсетте или трийсетте години — измазана сграда с покрив от испански керемиди. На втория етаж имаше веранда, остъклена от три страни.
Докато паркирахме пред къщата, от тази веранда ни гледаше някакъв мъж. Самият генерал Боуен?
На вратата ни посрещна адютант, който се представи като капитан Ризо. В личния персонал на генерала влизаха той, един волнонаемен, който бе част от охраната, но работеше и като готвач, и един шофьор — също охрана.
Влязохме в обширно антре с по една стая от всяка страна. Декорацията бе еклектична и вероятно отразяваше кариерата на генерала по целия свят. Забелязах красиво гравиран шкаф, който ми заприлича на германски, голяма картина с хълмове и цъфнали вишни от Япония и някакъв античен скрин, който предполагаше прекаран срок на служба в Ню Ингланд.
Капитан Ризо ни въведе в малък кабинет, където генерал Боуен вече ни чакаше. Бе в униформа. Адютантът се наклони към мен:
— Ще се върна точно след десет минути. Генералът иска да говори с вас насаме.
— Заповядайте, седнете — каза Боуен. Бе висок, здраво сложен мъж на около петдесет и пет години. Опря лакти на бюрото, което бе толкова износено, че сигурно го е съпровождало навсякъде през кариерата му. — Доколкото разбрах, сте дошли да подновите следствието по убийствата на Купър. Защо смятате, че трябва да преосмислим случая? И смъртната присъда на Купър?