Възможно най-сбито му разказах какво бяхме открили до този момент и нашата реакция към събраните улики като детективи. Той бе добър слушател, обади се само на едно-две места, промърморвайки: „Интересно“. Стори ми се готов да чуе и други мнения по въпроса, както и нова информация. За миг изпитах надежда.
Когато приключих, той попита:
— Има ли още нещо, което някой от вас да иска да добави? Сега му е времето.
В присъствието на генерала Сампсън изглеждаше необичайно тих и резервиран.
— Не искам да се влияя от личните си отношения със сержант Купър — каза той най-сетне, — но като детектив мога да кажа, че не вярвам да е занесъл нито ножа, нито уличаващите го снимки в своята къща.
За изненада и на двамата, генерал Боуен кимна в знак на съгласие:
— Аз също не вярвам. Но точно това е направил. Наистина не разбирам защо, но също така не мога да разбера и как може човек по своя воля да убие три жени, както той определено е направил. Това е най-отвратителното насилие в мирно време, което съм виждал през живота си, а аз, господа, съм виждал доста лоши неща.
Генералът се наведе напред към нас. Очите му се стесниха и челюстта му се стегна.
— Позволете ми да ви кажа нещо за тези убийства, което не съм казвал на никого. На абсолютно никого. Това е само за вас. Когато екзекуцията на сержант Купър в Централния затвор започне, аз ще бъда там заедно със семействата на избитите жени. И с нетърпение ще чакам смъртоносната инжекция. Това, което мръсното животно Купър направи, ме отвращава и цялото ми същество се бунтува срещу него. Вашите десет минути изтекоха. А сега се омитайте. Вървете на майната си и повече да не ви виждам.
Адютантът му, капитан Ризо, вече чакаше на вратата.
18.
Трите слепи мишки пак бяха във Файетвил и вървяха към Форт Браг — за първи път от няколко месеца насам. Томас Старки, Браунли Харис и Уорън Грифин влязоха през портала на „Път за всички американци“ без никакви проблеми. Имаха работа в базата, имаха и уредена среща.
Седнали в тъмносиния събърбън, тримата мъже бяха необичайно тихи, докато Старки караше. Не бяха влизали в базата от убийството на трите жени насам. Не че мястото се бе променило — в армията нещата се променят много бавно.
— Лично аз можех да мина и без това пътуване — обади се по едно време Браунли Харис от задната седалка.
— Няма никакъв проблем — каза Старки. — Имаме съвсем законна причина да сме тук. Ще допуснем грешка, ако изведнъж спрем да се появяваме в Браг. Не ме разочаровай.
— Ясно ми е — отвърна Харис. — Все пак не ми се нрави да се връщам обратно на местопрестъплението. — Тук той реши да поразведри малко обстановката. — Хей, чували ли сте за диференциалната теория на американските въоръжени сили? Така наречената „приказка за змията“?
— Това не съм го чувал, Браунли — отвърна Грифин и извърна очи към тавана.
Знаеше, че ще последва някакъв виц, най-вероятно тъп.
— Най-напред срещу змията тръгва пехотата. Змията обаче ги подушва и бяга. След това идва авиацията, засича координатите на змията с помощта на джипиеса, но не може да я намери и се връща в базата да зареди и да си починат екипажите. Идва полевата артилерия. Атакува змията с артилерийски бараж от три артилерийски батальона. Избива няколкостотин цивилни и ги минава по графата „неизбежни щети“. Всички участници, включително готвачите, механиците и чиновниците, получават Сребърна звезда.
— А ние, рейнджърите? — попита Грифин, решил да играе играта.
Харис се ухили:
— Идва един-единствен рейнджър, играе си със змията, след това я изяжда.
Старки изхъмка нещо подобно на смях и сви по Армистед стрийт към паркинга на щаба.
— Запомнете, това си е чист бизнес. Така че се дръжте подобаващо, господа.
— Тъй вярно, сър — излаяха в хор Грифин и Харис.
Тримата си взеха куфарчетата, облякоха саката и затегнаха вратовръзките. Представляваха екип по продажбите от фирма „Хеклер енд Кох“ и бяха дошли в Браг да демонстрират оръжията си на военните, и по-конкретно един от пистолетите, който зареден тежеше само килограм и можеше да пробие всички стандартни модели военни бронежилетки.
— Страхотно оръжие — обичаше да казва Томас Старки по време на демонстрациите. — Ако имахме такова във Виетнам, щяхме да спечелим войната.
19.