Патрулът тъкмо се канеше да потегли, когато от горите долетя женски писък. Не можеше да бъде сбъркан с нищо друго — вик за помощ.
— Е, това вече е срамота, полицай — каза Старки и извади пистолета си. После стреля в челото му, без изобщо да се замисли. — Всяко добро дело се наказва.
Той поклати глава, докато крачеше към патрулката. Стигнал до нея, той загаси фаровете. После изблъска убития полицай навътре, седна зад волана и скри колата по-навътре.
— Отивайте да намерите момичето — каза той на Харис и Грифин. — Бързо. Явно не е отишла много далеч. И още ще е с токчетата си, глупачката. Хайде! Давай! Давай! Давам ви няколко минути преднина. Искам да скрия тая патрулка добре. Хайде, вървете! Уорън в центъра. Браунли по фланга.
Когато полковник Томас Старки най-сетне тръгна към гората, не направи нито една излишна стъпка. Насочи се право натам, откъдето се бе чул викът на момичето за помощ. Писък, който бе струвал живота на полицая.
Оттук нататък той се осланяше най-вече на инстинкта си. Омачканата трева и листа, счупеното на едно място клонче — нищо не убягваше от погледа му. Долови и реакцията на организма си — накъсано и бързо дишане, внезапен прилив на кръв. И друг път го бе усещал.
— Tao sẽ tìm ra mày — прошепна той на виетнамски. — Lúc đó mày sẽ đến tội!
Ще те намеря, скъпа. Почти си мъртва.
Съжаляваше, че преследването на момичето трябваше да се извърши набързо, но убитият полицай беше непредвидено обстоятелство. Както винаги, Старки спокойно и свръх съсредоточено преценяваше ситуацията. Той бе в зоната.
Времето се забави за него — всеки детайл се очертаваше с пределна яснота и всяко движение се пресмяташе с абсолютна точност. Вървеше бързо, чувствайки се комфортно и самоуверено в тъмната гора. Луната светеше достатъчно силно, за да му помага да се ориентира.
Някъде пред него прозвуча смях. През клоните проблесна светлина. Старки спря.
— Кучи син! — промърмори.
После продължи напред по-внимателно. Така, просто за всеки случай.
Харис и Грифин бяха хванали русата кучка. Черните й гащички бяха свалени и натъпкани в устата, а ръцете й — вързани отзад.
Грифин раздра блузката й, обсипана със сребърни пайети, и тя остана само по проблясващите в тъмното сребристи обувки на висок ток.
Ванеса не носеше сутиен — гърдите й бяха малки. Обаче в лицето бе хубава. Напомняше на Старки за дъщерята на негов съсед. Старки отново си помисли, че е прекалено красиво и добро момиче, за да се продава толкова евтино по улиците. Много лошо, Ванеса.
Дърпаше се и Грифин я пусна ей така, само за майтап. Но когато се опита да бяга, тя се препъна и се просна в калта. После бавно вдигна глава и погледна Старки в лицето, който се бе навел над нея. Жалка картинка, помисли си той.
Тя хлипаше. После се опита да каже нещо, което през натиканите в устата й гащички прозвуча като: „Защо правите така? Не съм направила на никого нищо лошо“.
— Това е игра, която научихме много отдавна — каза Старки, този път на английски. — Това е просто игра, мойто момиче. Да минава времето. Страшно ни е забавна. Дай боята — обърна се той към главен сержант Грифин. — Мисля, че за тази вечер е подходяща червената. Ще изглеждаш добре в червено, Ванеса. Мисля, че това ти е любимият цвят.
Той я погледна право в очите и натисна спусъка.
21.
Първата сутрин във Вашингтон станах в пет и половина. Все едно и също, но на мен ми беше добре.
Навлякох тениска и къси панталони и тръгнах да слизам надолу. В кухнята още не светеше. Нана още не беше станала, което леко ме изненада.
Е, от време на време заслужава да поспи до по-късно.
Завързах си маратонките и излязох да потичам малко. В ноздрите веднага ме удари миризмата на Анакостия Ривър. Не е кой знае каква миризма, но е позната. Намерението ми бе днес да не мисля за Елис Купър, очакващ изпълнението на смъртната си присъда. Засега не се получаваше.
През последните няколко години кварталът ни се бе променил доста. Политиците и бизнес кръговете биха казали, че е към добро, но аз не бях толкова сигурен. На 395 Юг строяха, а пък изхода от Четвърта улица го бяха затворили завинаги. Съмнявах се, че това би могло да стане в Джорджтаун. Много от старите къщи, с които бях израсъл, бяха бутнати. Изникваха нови, прилични на ония по Капитол Хил. Виждаше се един нов и лъскав фитнес център, наречен „Резултати“. Някои от улиците наистина бяха облагородени. Но наркопласьорите си бяха още тук, особено пък ако поемеш към Анакостия.