— Елис Купър не е извършил тези убийства — казах му аз. — Почти съм сигурен в това. Но ще послушам съвета ти. Само че времето няма да ни стигне, Кевин.
— Ще проверя за какво става дума, Алекс — увери ме той. — Но ме остави аз да го направя.
След като приключих разговора с Пентагона, се обадих на Рон Бърнс от ФБР. И на него разказах ситуацията във Форт Браг. Двамата с директора бяхме станали доста близки по време на проблемите с Кайл Крейг. Бърнс ме канеше да отида да работя в Бюрото и аз обмислях предложението му.
— Знаеш колко си държат местните ченгета на територията — отбеляза той. — В армията е още по-зле, особено пък когато става дума за убийство.
— Дори и ако някой от тях с невинен и погрешно осъден? Дори и ако трябва да го екзекутират? Мислех, че не си хвърлят така безразборно хората под брадвата на палача.
— Ако те са убедени в това, Алекс, случаят никога нямаше да стигне до съд. Ако мога да помогна, ще го направя. Дръж ме в течение. Не давам обещания, които не мога да изпълня.
— Много съм ти благодарен — казах аз.
След като затворих, занесох Алекс долу в кухнята да му дам още малко мляко. Започна леко да ми просветва колко много работа е нужна вкъщи всеки ден, всеки час, че дори всяка минута. А още не бях почистил къщата.
Реших отново да надникна при Нана.
Лекичко отворих вратата. Не чух абсолютно нищо.
Приближих се още по-близо до леглото.
Най-сетне долових тихото й дишане. Стоях в стаята й като вкаменен и за първи път, откакто се помня, си дадох сметка, че се притеснявам за Нана. Никога не бях я виждал да боледува.
23.
Някъде към обед Нана най-сетне стана. Влезе в кухнята бавно, помъкнала някаква нова книга за четене. Вече бях сготвил обяд и за нея, и за малкия.
Не й се искаше да говори за това как се чувства, не яде много — сръбна си само няколко лъжици зеленчукова супа. Опитах се да я накарам да идем до д-р Родман, но тя не даваше и дума да се издума. Все пак ме остави да сготвя и за вечеря, да се погрижа за децата и да почистя къщата от горе до долу. Разбира се, придържайки се към стриктните й инструкции.
На другата сутрин за втори пореден път станах преди Нана. Това бе нещо нечувано за целия ни съвместен живот.
Докато я чаках да дойде в кухнята, се оглеждах наоколо. Обръщах внимание на познатите неща. В очите най-напред се набиваше голямата й газова печка. Имаше четири котлона и обширно пространство, където слагаше яденето да изстине или събираше продуктите, необходими за готвене. Отстрани имаше две фурни една до друга. Най-отгоре на печката винаги седеше черен и опушен тиган. Хладилникът също бе стар модел, който Нана не иска да замести с по-нов. Вратата му с вечно облепена с бележки, отразяващи съвместния ни живот — графикът на хора и на баскетболните тренировки на Деймън, графикът „на нещо си“ на Джени, спешни телефонни обаждания за мен или Сампсън, бележката с часа за следващия преглед на Алекс, както и последната мъдрост на Нана, по която си бе паднала напоследък: Никога няма да се спънеш, ако си на колене.
— Какво си се замислил, Алекс?
Чух познатия звук от тътренето на чехлите й, обърнах се и я видях застанала на вратата с ръце на кръста, готова за битка или кой знае за какво.
— Не знам. Може би за духа на отдавна отминали закуски. Как се чувстваш, старо? Добре ли си?
Тя намигна и поклати малката си главичка.
— Аз съм добре, ами ти как си? Изглеждаш ми нещо уморен. Трудна работа е човек да се грижи за къщата, а? — измърмори тя в скоропоговорка и се изкиска.
Звукът толкова й хареса, че тя се изкиска още веднъж.
Прекосих кухнята и я вдигнах на ръце. Бе толкова лека — я имаше, я нямаше петдесет килограма.
— Пусни ме! — извика тя. — И по-леко. Може да се счупя.
— Обаче първо ми кажи за вчера. Ще си вземеш ли час при доктор Родман? Разбира се, че ще си вземеш.
— Само ми трябваше малко повечко сън, това е всичко. Просто се вслушах в организма си. Ти не го ли правиш?
— Правя го — отвърнах аз. — Точно това правя в момента и го чувам как ми нашепва, че трябва да се погрижа за теб. Ще си вземеш ли час при доктор Родман, или аз да ти взема?
— Пусни ме, Алекс. Вече съм си взела час през тази седмица. Редовна визита, а не кой знае какви страхотии… Така. Кажи сега как ги искаш яйцата тази сутрин.