25.
Доникъде не бяхме стигнали и ни бе адски криво. Особено на Сампсън. Часовникът на Елис Купър цъкаше толкова силно, че го чувах едва ли не всяка минута от деня.
Към девет часа същата вечер двамата с Джон седнахме да хапнем в едно популярно заведение, наречено „Неудачник“. Както разбрахме, доста от срочно служещия персонал в базата се отбивал тук. Все още се ослушвахме нещо да излезе.
— Колкото повече узнаваме, толкова по-малко май разбираме. — Сампсън поклати глава и отпи от питието си. — Има нещо гнило тук, в тази база. И знам какво ще кажеш, Алекс. Може би Купър е сърцевината на проблема. Особено, ако той е накарал семейство Сандърс да ти се обадят.
Обхванал питието си с длани, аз се огледах из заведението. Най-важната му част бе барът, който бе претъпкан, шумен и задимен. Музиката варираше между соул и кънтри.
— Това не доказва, че е виновен — отвърнах накрая аз. — А просто, че е отчаян. Трудно е да го обвиниш в това, че се старае да измисли нещо. Чака го смърт, в края на краищата.
— Но той не е глупав, Алекс. Способен е да забърка каквото и да е, за да ни привлече вниманието. Или нечие друго.
— Обаче не е способен на убийство?
Сампсън впери поглед в очите ми. Усетих го, че започва да се ядосва.
— Не, той не е убиец — отвърна той бавно и отчетливо. — Познавам го, Алекс. Точно колкото познавам теб.
— А в бой убивал ли е? — попитах.
Сампсън поклати глава.
— Това беше война, Алекс. Много от нашите също бяха убити. Знаеш как е. И ти си убивал. Това не те прави убиец, нали?
— Не знам. Прави ли те?
Ухото ми просто не можа да се въздържи да не улови разговора между жената и мъжа, седнали до нас на бара.
— Полицията намерила бедната Ванеса в гората близо до I-95. Изчезна преди два дни. А сега е мъртва, няма я. Някакви откачалки са я убили. Вероятно военни боклуци — разказваше жената.
Имаше силен южняшки акцент и звучеше гневно, но и май бе уплашена.
Обърнах се и видях жена със силно гримирано лице, пищна червена грива, облечена в синя блуза и бели панталони.
— Извинявайте, без да искам, ви чух. Какво се е случило? — попитах я аз. — Убили са някого извън града ли?
— Едно момиче, което от време на време се мярка тук — отвърна червенокосата, поклащайки глава назад-напред. — Някой я застрелял.
Мъжът до нея бе облечен в черна копринена риза, каубойска шапка и приличаше на неуспял кънтри певец. Никак не му хареса, че жената разговаря с мен.
— Казвам се Крос — представих се аз. — Детектив съм по убийствата от вашингтонската полиция. Двамата с партньора ми работим по едно убийство тук.
Жената рязко дръпна глава от мен.
— Не говоря с ченгета — каза тя. — Гледайте си работата.
Аз се извърнах към Сампсън и му казах тихо:
— Ако е същият убиец, не проявява кой знае какво внимание.
— Или същите трима убийци — натърти той.
Някой ме сръга доста здраво с лакът в гърба. Извърнах се и застанах очи в очи с едър, мускулест и русокос мъж в карирана риза и панталони с цвят каки. Стойката му бе изпъната и надута. Определено военна.
— Време е да се омитате от Додж — каза той. Зад гърба му се бяха изправили още двама. Ставаха трима. Всички бяха цивилни, но изглеждаха като военни. — Време е да спрете да предизвиквате бъркотии. Ясен ли съм?
— Голямо момче май си порасъл, а? — изръмжа единият от другите. — Май си адски печено копеле?
По устните на Сампсън заигра бавна усмивка.
— Да, такъв съм. И той също.
Мускулестият мъжага се опита да бутне Сампсън от табуретката му. Джон не помръдна. Единият от приятелите му тръгна към мен. Замахна рязко, но не ме улучи, защото се дръпнах навреме. Затова пък моя юмрук потъна дълбоко в корема му и той се срина на четири крака.
Изведнъж и тримата ни налетяха.
— Вашият приятел, оня задник, е убиец — викна русокосият. — И убива жени!
Сампсън успя да го уцели в брадичката и той падна на едно коляно. За нещастие тия типове, след като паднеха, успяваха някак си пак да станат. Към тях се присъедини още един чифт юмруци и станаха четирима срещу нас, двамата.
Внезапно в бара прозвуча острият нисък на свирка. Успях да се извърна и да погледна към вратата. Бе пристигнала военната полиция. А също и двама шерифи от местната полиция. Всички си бяха извадили палките, готови за бой. Запитах се как ли са успели да дойдат дотук толкова бързо.