Малката армия нахлу в бара и арестува всички, участвали в сбиването, включително и нас двамата със Сампсън. Изобщо не се интересуваха кой първи е започнал. С наведени глави, двамата бяхме съпроводени до патрулката с белезници на ръцете. Набутаха ни вътре.
— За всяко нещо си има първи път — заключи философски Сампсън.
26.
Нямахме никаква нужда от такива тъпотии, особено пък сега. Откараха ни в окръжния затвор на Къмбърланд в малък син автобус, побиращ десет души. Явно във Файетвил разполагат само с няколко килии, казах си аз. Изобщо не ни оказаха никакво колегиално внимание, защото сме детективи от вашингтонската полиция, които просто са се случили на мястото, работейки по случая на сержант Елис Купър.
Ако някога ви се налага да го търсите, да знаете, че жилищният блок на окръжния затвор се намира в избените помещения. На полицията й отне половин час, за да ни оформи документите, да ни вземе пръстови отпечатъци и да ни снима. Осигуриха ни студен душ и ни дадоха „тиквените кори“. Това е остроумното име, с което охраната на затвора нарича оранжевия гащеризон и чехли, които затворниците биваха принуждавани да обличат.
Попитах какво е станало с четиримата войници, които ни бяха налетели, и бях уведомен, че това не е моя работа, но че били откарани в ареста във Форт Браг.
Двамата със Сампсън бяхме затворени в отделението за дребно хулиганство, което също се намираше в избените помещения. То бе построено да побира може би дузина затворници, но през онази нощ вътре бяха натъпкани поне двайсетина души. Нито един от затворниците не беше бял и аз се запитах дали окръжният затвор няма и други килии само за бели, където да ги отделя.
Някои от мъжете се познаваха и от предишни посещения на това място. Групата се държеше общо взето прилично. Никой не искаше да се заяжда със Сампсън или дори с мен. Охраната минаваше да хвърли по едно око по два пъти на час. Знаех рутината. През останалите петдесет и осем минути затворниците държаха положението в ръцете си.
— Цигара? — попита ме съседът ми отдясно. Бе седнал на пода, подпрял гръб на надупчената бетонна стена.
— Не пуша — отвърнах аз.
— Ти си детектив, нали? — попита той след една-две минути.
Кимнах и го огледах по-внимателно. Не си спомних да съм го виждал, но пък Файетвил беше малък град. Доста се бяхме мотали из него все пак. И доста хора от града вече знаеха какви сме.
— Странни лайна се бъркат — каза мъжът и извади пакет „Кемъл“. Ухили се и дръпна една цигара. — За днешната армия говоря, мой човек. „Единна армия“. Що за тъпотии са това?
— Ти военен ли си? — попитах го. — Мислех, че вас ви водят в ареста във Форт Браг.
Той отново ми се усмихна.
— Никакъв арест няма във Форт Браг, мой човек. Ще ти кажа нещо друго. Бях тука, когато доведоха сержант Купър. Бе направо откачил оная вечер. Първо го завряха тук, после го качиха горе. Оная нощ човекът беше абсолютно превъртял.
Аз само слушах. Мъчех се да разбера кой е този мъж и защо ми разказва за Елис Купър.
— Ще ти кажа нещо и за твое собствено добро. Всички тук знаят, че той е убил ония жени. Беше си известна откачалка.
Мъжът духна няколко кръгчета дим, после се надигна от пода и се отдалечи. Усилено се мъчех да разбера какво, по дяволите, става тука. Дали някой не бе организирал сбиването в бара? И цялата тази работа с арестуването ни? Кой беше тоя, дето ми ги надрънка тия неща? Че и да ми дава съвети „за мое собствено добро“?
Малко след това мина охраната и го отведе. Докато излизаше, ми хвърли един поглед. После двамата със Сампсън се приготвихме да спим в тази воняща килия. Спахме, редувайки се.
Сутринта чух как някой вика имената ни.
— Крос. Сампсън. — Един от охраната бе отворил врата и се опитваше да отвее миризмата от носа си. — Крос. Сампсън.
Двамата със Сампсън се надигнахме изтръпнали от пода.
— Тук — отвърнах аз. — Където ни оставихте снощи.
Качиха ни нагоре по стълбите и ни отведоха в предното фоайе, където ни чакаше първата за деня изненада. Капитан Джейкъбс от КСО.
— Добре ли спахте? — попита ни той.
— Това беше нагласено — казах аз вместо отговор. — Сбиването, арестуването ни. Знаехте ли го от преди?
— Можете да си вървите — каза той, без да отговаря на въпроса ми. — И точно това трябва да направите. Обирайте си крушите и си отивайте, детективи. Направете тази услуга сами на себе си, докато все още можете. Губите си времето заради един мъртвец.