27.
Чувството за нещо странно, което се случва, както и разочарованието от несвършена работа не ме напуснаха и когато се върнах във Вашингтон. У дома ме чакаше имейл, пратен от някой, който се представяше като Пехотинеца. Имаше нещо обезпокоително в това съобщение, което на този етап не можех да разбера какво точно е.
За детектив Алекс Крос
Общи сведения за вас: В момента Пентагонът предприема стъпки да предотврати някои от „смъртните случаи в армията в мирно време“. Тези смъртни случаи са в резултат на катастрофи, самоубийства и убийства. През всяка от последните три години са били убити най-малко осемдесет военни.
Ето някои подробности, които да обмислите, детектив. Един пилот, на име Томас Хоф, служещ във Форт Дръм, близо до Уотъртаун, Ню Йорк, е осъден за убийството на един хомосексуалист, служещ в същата база. Осъденият твърдял, че е невинен, до последния момент преди екзекуцията. В негова защита трябва да се каже, че Хоф всъщност бил изпратен да служи във Форт Дръм цели три месеца след убийството. Обаче непосредствено преди убийството Хоф е бил на гости на свой приятел в Дръм. На местопрестъплението са открити негови отпечатъци. Допреди убийството досието му е било абсолютно чисто и е бил, както се казва, „войник за пример“.
Още един случай, детектив. Военният бръснар, познат сред приятелите си под прякора Бретона, бил осъден на смърт за убийството на три проститутки близо до Форт Кемпбъл в Кентъки. Преди убийствата Санто Мариначи бил с чисто досие. Жена му, бременна тогава, казала пред съда, че той си е бил вкъщи по време на убийствата. Мариначи обаче бил осъден, тъй като на местопрестъплението намерили негови отпечатъци и ДНК, а оръдието на престъплението — десантен нож — било намерено в гаража му. Мариначи се заклел, че ножът е бил подхвърлен там. „За бога, та той е само един бръснар“, извикала жена му по време на екзекуцията. До самия момент на екзекуцията Мариначи твърдял, че е невинен и че е бил нарочно накиснат.
Четях и препрочитах съобщението на Пехотинеца известно време, след което позвъних на Сампсън и му прочетох писмото. Но и той не знаеше какво заключение трябва да се извади от него. Каза, че ще се обади на Елис Купър веднага щом затвори. Почудихме се малко дали зад това писмо не стои Купър, после той затвори.
През останалата част от деня не можах да изкарам смущаващото писмо от главата си. Беше ми пратена информация, която някой считаше за важна. Не се правеха никакви заключения. Тази работа Пехотинеца бе оставил на мен. Какво заключение обаче трябваше да си направя аз от убийствата във Форт Дръм и Форт Кемпбъл? Че са постановка?
Тази вечер реших да си почина няколко часа и отидох на баскетболния мач на Деймън срещу „Сейнт Антъни“, който се играеше в рамките на училищната лига. Деймън направи шестнайсет точки — много добре стреляше от линията на трите точки. Мисля, че той си го знаеше, но все пак искаше да чуе и моето мнение.
— Много добра игра, Деймън — казах му аз. — Добре е, че вкара шестнайсет точки, но не забравяй и другите играчи от отбора. Нещо май не обръщаше кой знае какво внимание на номер единайсет.
Деймън се ухили, макар отначало да се опита да скрие усмивката си.
— Аха, той почти винаги прави най-много точки, но не и тази вечер.
Поговорихме малко и Деймън тръгна със свои съотборници — Рамон, Ървин и Кениън. Това бе нещо ново, но знаех, че вече бе време да свиквам.
Когато се прибрах вкъщи, пак започнах да мисля за Елис Купър и за имейла, който бях получил. Според Сампсън, Купър се кълнеше, че няма нищо общо с това. Тогава кой е? Някой от Форт Браг? Някой приятел на Купър?
Мислих за имейла едва ли не през цялата нощ.
Може би са екзекутирали невинни хора.
Сержант Купър не е първият.
Това е ставало и преди.
Кой, по дяволите, беше тоя Пехотинец.
28.
На всяка цена трябваше да се срещна с някого от Военния апелативен съд и ФБР ми помогна да си уредя среща точно с този, с когото трябва.
Съдът и съпровождащите го административни офиси се помещаваха в една с нищо неотличаваща се сграда в Арлингтън. Отвътре тя изглеждаше значително по-добре — нещо като уважавана и достолепна адвокатска кантора. Освен факта, че повечето от мъжете и жените, работещи тук, носеха униформи, обичайните белези на военния стереотип не бяха кой знае колко забележими.