Двамата със Сампсън отидохме дотам, за да се срещнем с генерал-лейтенант Шели Борислоу, и един помощник ни заведе до кабинета й. Доста ходене падна — много и дълги коридори, свиваш по един, тръгваш по друг. Типично за правителствените сгради из целия район около Вашингтон.
Когато най-сетне стигнахме до кабинета, генерал Борислоу ни очакваше. Беше изпънала гръб, права като стълб, и явно бе в добра физическа форма. Хубава жена, вероятно малко под петдесетте.
— Благодаря ви, че ни приехте — каза Сампсън и й стисна ръката.
Изпитах чувството, че той иска да командва парада, може би поради факта, че имаше повече опит с военните от мен, но може би и защото времето на Елис Купър вече изтичаше.
— Снощи прочетох протоколите от процеса — каза генерал Борислоу, когато всички седнахме около стъклената кафе масичка. — Освен това прегледах и бележките на КСО от капитан Джейкъбс. Прегледах и досието на сержант Купър. Така че горе-долу съм в час. И така, какво мога да направя за вас, господа?
Бях доволен, че именно тя беше тази, която първа подчерта, че сме от различни полове.
— Ако нямате нищо против, имам няколко въпроса, генерале — Сампсън се наведе напред и подпря лакти на бедрата си. Генерал Борислоу също не отместваше поглед от очите му.
— Можете да ме питате каквото пожелаете. До десет нямам никаква друга среща. Това означава, че имаме на разположение двайсет минути, но ако ни потрябва, можем да ги удължим. Армията няма какво да крие. В това поне мога да ви уверя.
Без да откъсва поглед от очите на генерала, Сампсън започна:
— Двамата с детектив Крос сме били на местопрестъпленията на стотици случаи на убийство, генерале. И специално в този случай има едно нещо, което ни притеснява.
— Кое по-конкретно?
Сампсън се поколеба, после отвърна:
— Преди да ви обясня какво ни притеснява, се питам дали и вие не сте открили нещо в този случай, което да притесни и вас.
Генерал Борислоу запази съвършено спокойствие.
— Всъщност няколко неща. Струва ми се доста удобно сержант Купър да държи толкова много на оръдието на убийството. Сигурно му е бил ценен сувенир от времето във Виетнам. А и от самите убийства.
— А знаете ли, че ден или два преди убийствата апартаментът на сержант Купър е бил разбиван? — попита я Сампсън. — Открихме следи от взлома и Купър потвърди. Ножът може да е бил взет тогава.
Борислоу кимна.
— Това, разбира се, е възможно, детектив. Но не е ли възможно също така самият сержант Купър да е инсценирал взлома? Такова е заключението на КСО.
— Едно съседско момче е видяло трима души в двора на Таня Джексън около времето, когато са станали убийствата.
— Момчето може да е видяло хора в двора, това е вярно. Може да е видяло и сенки от околните дървета. Нощта е била тъмна и ветровита. Момчето е едва десетгодишно. Дало е противоречиви сведения на полицията. Както вече ви казах, детектив, проучила съм случая основно.
— На местопрестъплението е била намерена кръв, която не съвпада нито с групата на убитите жени, нито с групата на сержант Купър.
Отношението на генерал Борислоу не се промени ни най-малко.
— Съдията по делото е решил да отхвърли това като улика. Ако аз бях съдия, щях да позволя на съдебните заседатели да чуят за кръвта. Така че по-добре да не го коментираме.
— Досието на сержант Купър е абсолютно чисто — продължи Сампсън.
— Досието му наистина е отлично. На армията това е известно много добре. Именно това прави случая толкова трагичен.
Сампсън въздъхна. Разбра, че така няма да стигне доникъде. Аз също.
— Генерале, само още един въпрос и след това си тръгваме. Даже няма да стане нужда да използваме цялото ни определено време.
Окото на генерал Борислоу не мигна.
— Слушам ви.
— Изненадва ме фактът, че военните не положиха кой знае какви усилия да защитят сержант Купър. Нито преди, нито след процеса. Очевидно армията няма да се опита да му помогне и сега. Защо се е получило така?
Генерал Борислоу кимна и сви устни, преди да отговори.
— Детектив Сампсън, ние оценяваме факта, че сержант Купър е ваш приятел и вие сте му останали верен. Възхищаваме ви се. Но на вашия въпрос може много лесно да се отговори. В армията, като се започне от най-високите чинове и се стигне до най-ниските, всички вярват, че сержант Купър носи отговорността за три ужасни и хладнокръвни убийства. Нямаме никакво намерение да позволим на един убиец да бъде освободен. Опасявам се, че и аз съм убедена във вината на сержант Купър. Няма да подкрепя евентуално обжалване. Съжалявам, че нямам за вас по-добри новини.