Влязохме, без да се бавим. Тъжните напеви откъм паркинга продължаваха да се чуват и отвътре.
Отделението за смъртниците в Централния затвор разполагаше с четири килии, наредени една до друга и отворени към помещение за свиждане с телевизор и душкабина в единия край. Пред килията му стояха на денонощен пост двама пазачи. Посрещнаха ни сърдечно и с уважение.
Елис Купър вдигна глава и сякаш се зарадва, като ни видя. Усмихна се и вдигна ръка за поздрав.
Здравей, Елис — каза Сампсън, след което двамата взехме по един стол и се настанихме срещу килията. — Е, пак идваме. С празни ръце, но сме тук.
От другата страна на решетката Купър бе седнал на малка табуретка, завинтена за пода. Самата килия бе безупречно чиста и оскъдно обзаведена — легло, мивка, тоалетна чиния и вградена в стената маса за писане. Гледката бе потискаща и излъчваше отчаяние.
— Благодаря ви, че дойдохте, Джон, Алекс. Благодаря ви за всичко, което направихте за мен.
— Което се опитахме да направим — уточни Сампсън. — Опитахме, но не успяхме. Само дето разсмърдяхме нещата.
Купър поклати глава.
— Просто не съм бил в раздадените карти. Тестето не е било цепено в наша полза. Вие не сте виновни. Никой не е виновен… Но тъй или иначе, радвам се да ви видя. Молех се да дойдете. И още се моля.
Двамата със Сампсън знаехме, че в момента се провеждат енергични законови процедури да се спре екзекуцията, но май нямаше нужда да говорим за това сега. Не и ако сам Купър не повдигнеше въпрос за това, а той не го направи. Изглеждаше странно умиротворен и много по-спокоен, отколкото го бях видял за последен път. Посребрената му коса бе късо подстригана, затворническият гащеризон сякаш току-що бе излязъл изпод ютията.
Той отново се усмихна.
— Тук е като в добър хотел, знаете. Луксозен хотел. Четири звезди, пет диаманта или с каквото там бележат върха. Тези двама господа се грижат добре за мен. Предвид обстоятелствата, това е най-доброто, което мога да очаквам. Те мислят, че аз съм убил онези три жени, но въпреки това се отнасят с мен добре. — Купър се наведе напред към решетките, за да се приближи колкото може повече към Сампсън. — Искам да ти кажа това, Джон, и то е много важно за мен. Знам, че си положил всички усилия, и се надявам, че и ти го знаеш. Но както вече казах, картите са били цепени неблагоприятно за мен. Не знам кой иска да умра, но някой наистина го иска… Джон, нямам никаква причина да те лъжа. Не и сега, не и в отделението за смъртници. Не съм убил онези жени.
31.
Двадесет и четири часа преди това двамата със Сампсън бяхме дали писменото си съгласие да бъдем претърсени, преди да влезем в залата за екзекуции. Сега, в един часа през нощта, шестнадесетте мъже и трите жени бяха въведени в малката зала за наблюдение в затвора. Единият от мъжете беше генерал Стивън Боуен от Форт Браг. Бе удържал обещанието си да присъства на екзекуцията. Единственият представител на американските въоръжени сили.
В един часа и двадесет минути черните завеси на камерата за екзекуции бяха дръпнати. Не исках да бъда там — нямаше нужда да видя още една екзекуция, за да знам какво ми е отношението към нея. По заповед на директора на затвора екзекуторът със смъртоносната инжекция се приближи до Купър. Чух как Сампсън шумно си пое дъх до мен. Не можех да си представя какво изпитва, като гледа приятеля си да умира по такъв начин.
Движенията на изпълнителите наоколо като че ли стреснаха Елис Купър. Той извърна глава и за първи път огледа залата за наблюдение. Директорът го попита дали има да каже нещо.
Очите на Купър ни намериха и не помръднаха от нас. Визуалният ни контакт бе изключително мощен — той като че ли се боеше да не ни изгуби от поглед, докато пада в най-дълбоката от всички пропасти.
После Елис Купър проговори.
Гласът му отначало беше грапав, но постепенно се прочисти и зазвуча по-ясно.
— Не съм убил Таня Джексън, Барбара Грийн и Морийн Бруно. Щях да си призная, ако бях аз, и да посрещна тази инжекция като мъж, какъвто са ме обучили да бъда. Не съм убил тези три жени край Форт Барг. Някой друг го е направил. Бог да ви благослови! Благодаря ви, Джон и Алекс. Прощавам на Въоръжените сили на Съединените щати, които ми бяха като баща.