Елис Купър гордо изправи глава. Като войник на парад.
Екзекуторът пристъпи напред и му инжектира една доза „Павулон“, който отпуска мускулите тотално и щеше да спре дишането на Купър.
Много скоро сърцето на Елис Купър, дробовете и мозъкът му спряха да функционират.
Директорът на затвора обяви сержант Купър за мъртъв точно в 1:31 през нощта.
Когато всичко свърши, Сампсън се обърна към мен и каза:
— Току-що станахме свидетели на едно убийство. Някой уби Елис Купър и му се размина.
Част втора
Джамила
32.
Станах рано, за да посрещна полета, пристигащ на Изход 74 на летище „Рейгън“, и още като се озовах там, разбрах, че не мога да си намеря място. Определено ме беше страх. И бях изнервен от предстоящото. Джамила Хюз ми идваше на гости.
В четири часа в този петъчен следобед летището бе пълно с народ. Насядали по пейките и столовете уморени бизнесмени с лаптопи на коленете, приключващи изминалата седмица, или пък вече привършили работа, седнали на бара или вперили поглед в разтворени книги на най-различни автори — като се започне от Джонатан Франзън и Нора Робъртс и се стигне до Стивън Кинг. Намерих си свободно място и седнах, но веднага след това скочих отново. Накрая не се стърпях, отидох до панорамните прозорци и се загледах в бавно приближаващия се към изхода огромен лайнер на Американ Еърлайнс. Е, ето ни и нас. Готов ли съм? А тя?
Джамила се появи с втората вълна пътници, слизащи от самолета. Бе с дънки, бледолилава блуза и черно кожено яке, което помнех от прекараното време заедно в Ню Орлиънс. Двамата с нея бързо се сприятелихме покрай един от най-странните случаи на убийства, започнал в родния й град Сан Франциско, минал през Юга и свършил обратно на Западния бряг.
Оттогава непрекъснато си бяхме говорили, че трябва да се виждаме, и в момента точно това правехме. Бе доста смел ход и за двама ни — молех се, освен това да не се окаже и глупав. Но не смятах, че е грешка, и се надявах и Джам да мисли така.
Господи, ами аз се разтреперих, когато тя се насочи към мен. Изглеждаше страхотно обаче. Прекрасна, голяма усмивка. Ама какво съм се запритеснявал толкова?
— Къде са гъстите, бели облаци, които трябваше да затулят града в момента, в който самолетът ми наближеше? — каза усмихнато Джамила. — Божичко, всичко се виждаше. Белият дом, Линкълн Мемориал, река Потомак. Всичко.
Наведох се и я целунах.
— Не всеки град е забулен от кълбета облаци като Сан Франциско. Повечко трябва да пътуваш. Как мина полетът?
— Ужас. — Джамила отново се усмихна широко. — Никак не обичам да летя, но се радвам, че съм тук. Това е добре, Алекс. Ти си толкова изнервен, колкото и аз. Никога не сме изпитвали трудности, когато трябваше да висим с часове заедно в патрулката. Ще се оправим. Няма начин да не се оправим. А сега се успокой, за да се успокоя и аз. Договорихме ли се?
Тя ме хвана за ръцете, дръпна ме към себе си и ме целуна леко, но прекрасно по устните.
— Е, сега е много по-добре — каза тя. — Много си вкусен.
— Сигурно защото харесваш мента.
— Не, харесвам теб.
Седнали в старото ми порше на път за Вашингтон, двамата се чувствахме вече много по-комфортно. Говорехме си за всичко, което ни се бе случило, откакто не се бяхме виждали. Отначало беше само за работата, после постепенно се замяркаха въпроси за моето семейство, после за нейното, след което вече не можехме да се спрем.
Чак когато спряхме пред къщи, започнах отново да се стягам.
Готова ли си за това? — попитах я аз, когато слязохме от колата.
Джамила завъртя очи нагоре.
— Алекс, в Оукланд имам четири сестри и трима братя. Ти готов ли си за тях?
— Доведи ги някой път — предложих аз, взех й чантата от багажника, която сякаш бе пълна с оловни тежести, и двамата се запътихме към къщата.
Сдържах дъха си, но определено бях щастлив, че тя е тук. Отдавна не бях се вълнувал така.
— Липсваше ми — казах аз.
— Да, и ти на мен — отвърна Джам.
33.
Явно Нана отдавна бе обмисляла идеята за тържествена вечеря по случай пристигането на Джам. Джамила й предложи да й помогне и, разбира се, Нана не й позволи да си мръдне дори и малкото пръстче, но въпреки това тя я последва в кухнята.