— Я си отивай да се наспиш — казах му аз накрая и затворих вратата.
Но той отново я блъсна, и то с такава сила, че едва не я измъкна от пантите.
— Не смей да си тръгваш така! — ревна той.
След това ме блъсна. Реших да си премълча, но той ме блъсна още веднъж. И тогава вече му скочих. Изведнъж ми писна от пиянското му изпълнение. Двамата паднахме по дървените стъпала и се търколихме на двора. Поборичкахме се малко на земята, той се опита да ме тресне с юмрук, но аз блокирах удара. Добре че беше пиян, та не можа да ме удари както трябва.
— Ти прецака работата, Алекс — крещеше той в лицето ми, докато и двамата се мъчехме да се изправим на крака. — Ти остави Купър да умре!
Възпрях се да не го ударя, но той пак посегна. И този път ударът му попадна в бузата ми. Сринах се на земята, сякаш нямах крака. И си останах седнал, със замаяна глава и замъглен поглед.
Сампсън ме вдигна на крака, но вече задъхан, и се опита да ме тресне с глава. Горе-долу успях да се дръпна, но той бе толкова силен, че главата му ми закачи скулата и аз пак паднах. Обаче веднага се надигнах, макар и с огромно усилие. Скулата ми пламтеше от болка.
Опита се да ме удари със замах, но алкохолът в кръвта му и този път ми помогна — не ме уцели с два-три сантиметра. Ударът обаче попадна в рамото ми и то веднага изтръпна от адската болка. Казах си, че трябва да бягам. Бе по-висок от мен с десет сантиметра и по-тежък с двайсет килограма. Беше пиян и толкова бесен не го бях виждал никога.
Той обаче не спираше да налита. Бе побеснял от гняв. Трябваше някак си да го сваля. Но как?
Най-накрая успях да му нанеса един ъперкът в корема. И докато си поемаше въздух, юмрукът ми го намери в челюстта. Потече кръв, но той не падна. Все пак сигурно го бе заболяло, и то доста.
— Спрете! Спрете веднага!
Гласът звънна в главата ми.
— Алекс! Джон! Прекратете това непристойно поведение! Веднага! Чувате ли какво ви казвам?
Нана се опитваше да ни разтърве. Бе успяла да се вклини между нас като някой дребен, но много разярен рефер. Тя и друг път го бе правила, но не и откакто бяхме навършили дванайсет години.
Сампсън се изтупа и сведе поглед към Нана.
— Извинявай — промърмори той засрамено. — Извинявай, Нана.
После се извърна и с несигурна крачка се отдалечи, без да ми каже нито дума.
40.
На другата сутрин слязох за закуска малко преди шест. Сампсън вече бе седнал на масата и ядеше бъркани яйца. Срещу него бе седнала Нана. Точно като едно време. Двамата си говореха нещо тихо, сякаш споделяха някаква голяма тайна, която никой друг не трябва да знае.
— Преча ли? — попитах от вратата.
— Май вече се изяснихме — каза Нана и ми посочи стола.
Най-напред си налях кафе, бутнах четири филийки бял хляб в тостера и накрая седнах при тях.
Пред Джон стърчеше огромна чаша мляко. Не можех да не си спомня как беше едно време. Два-три пъти в седмицата той идваше у нас някъде по това време, за да закуси с нас. Къде другаде да отиде? Баща му и майка му бяха наркомани. И в известен смисъл Нана се бе превърнала за него в нещо като майка или баба. Двамата с него бяхме като братя от десетгодишни. И затова снощният бой беше толкова смущаващ.
— Нека аз да говоря, Нана — каза той.
Тя кимна и отпи от чая си. Абсолютно наясно съм защо си избрах да правя кариера с психологията и кой ми е дал примера да го направя. Нана винаги е била най-добрият психолог, когото познавам. Тя е мъдра и през по-голямата част от времето винаги готова да прояви съчувствие, но и твърда и непоклатима, когато стане въпрос да защитава истината. Освен това умееше да слуша.
— Съжалявам, Алекс — започна Сампсън. — Снощи не спах цяла нощ. Чувствах се ужасно заради онова, което се случи. Прекалих.
Той ме гледаше право в очите и едва успяваше да се сдържи да не отмести поглед.
Нана ни гледаше така, сякаш на масата бяха седнали Каин и Авел.
— Прекали — кимнах аз. — Прекали и още как! Освен това беше откачил. Колко беше изпил, преди да дойдеш?
— Джон ти каза, че съжалява — обади се Нана.
— Нана — прекъсна я той, после отново се обърна към мен. — Елис Купър ми беше като брат. Не можах да понеса екзекуцията му, Алекс. И в известен смисъл съжалявам, че присъствах на нея. Той не е убил тези жени. Помислих си, че можем да го отървем, така че аз съм виновен. Очаквах твърде много.
Той спря да говори.