— Аз също — подхванах аз. — Съжалявам, че не успяхме. Обаче нека ти покажа нещо. Ела с мен горе. Вече става дума за разплата. Не ни остана нищо друго, освен разплата.
Заведох Сампсън в кабинета на тавана. Цялата стая бе облепена с бележки, свързани с убийствата, извършени от военни. Кабинетът бе заприличал на стаята на един побъркан убиец от по-ранните ми случаи. Посочих му бюрото.
— Започнах да работя по тези бележки, още като ме запозна с Елис Купър. И открих още два такива случая. Единия в Ню Джърси, другия — в Аризона. Телата са били боядисани, Джон.
И му разказах абсолютно всичко.
— Научих, че Пентагонът се опитва да намали бройката на смъртните случаи в мирно време в армията, която е хиляда души на година, предизвикани от катастрофи, самоубийства и убийства. Въпреки това през изминалата година са били убити над шейсет войници.
— Шейсет? — възкликна Сампсън и поклати глава. — Шейсет убити за една година?
— По-голямата част от това насилие е свързано със секс и омраза — казах аз. — Изнасилвания и убийства. Хомосексуалисти, които са бити или убити. Поредица от жестоки изнасилвания, извършени от един сержант в Косово. Мислел е, че при толкова убийства и изнасилвания там няма да го хванат.
— А другите боядисвали ли са ги? — поиска да узнае Сампсън.
Поклатих глава.
— Само тия два случая. Ню Джърси и Аризона. Но това е достатъчно. Това е модел.
— Значи с какво точно разполагаме? — погледна ме в очакване Сампсън.
— Още не знам. Трудно е да се измъкне информация от военните. Обаче в момента се върши някаква адски гадна работа. Вероятно нагласят случаите така, че да изглежда, че са ги убили военни. Първият случай е бил в Ню Джърси, а последният, изглежда, е Елис Купър. Пипа се по един и същи начин, Джон. Оръдията на убийството се намират като по ноти. Пръстови отпечатъци и ДНК — никакъв проблем. И всички тези мъже имат добри досиета. В протоколите от аризонския случай пише за „двама или трима души“, които били видени в близост до къщата преди убийството. Има възможност да са набедили за това невинни хора и след това са били осъдени на смърт погрешка. А знам и още нещо.
— Какво?
— Тези убийци не са брилянтни като Гари Сонежи или Кайл Крейг. Но са също толкова продуктивни. Те са специалисти в работата си, а работата им е да убиват и да се измъкват безнаказано.
Сампсън поклати глава и се намръщи.
— Вече не!
41.
Томас Старки бе роден в Роки Маунт, Северна Каролина, и все още страстно обичаше родните си места. Повечето от съседите му също. Често бе отсъствал от дома за дълги периоди от време, докато бе военен, но сега вече се бе върнал завинаги и можеше да отдаде всичките си сили на грижи за семейството. Той знаеше, че Роки Маунт е най-доброто място, където би могъл да отгледа децата си. По дяволите, та той самият е бил отгледан тук, нали така?
Старки бе предан на семейството си и също така наистина харесваше семействата на двамата си най-добри приятели. Освен това изпитваше нужда да контролира всичко около себе си.
Както почти всяка събота вечер, Старки бе събрал трите клана заедно на барбекю. Изключения бяха разрешени само ако имаше мач. Тогава партито се провеждаше в петък вечерта. Синът на Старки, Шейн, играеше като защитник в отбора на гимназията. Колежите в Северна Каролина, Уисконсин и Джорджия се чудеха как да го привлекат, но Старки искаше първо да го пусне да служи известно време в армията, а после да учи. Точно така бе постъпил и той и това се бе оказало добър избор. За Шейн също ще се окаже добър.
За съботните и петъчните събирания тримата мъже вършеха цялата работа — пазаруваха, готвеха. Купуваха пържоли, ребра, лютиви и сладки колбаси. Избираха царевица, тиква, домати, аспержи. Правеха дори салатите — обикновено картофи по немски с карфиол и макарони.
През този петък не направиха изключение и в седем и половина те вече бяха заели позициите си около двете барбекюта, с гръб към вятъра, за да не се опушват, пиеха бира и готвеха всяко ядене „по поръчка“. По дяволите, те дори се занимаваха и със съдовете и приборите след това. Гордееха се да поднесат храната както трябва и да получат почти толкова аплодисменти, колкото отнасяха синовете им на мачовете си.
Вторият човек след Старки, Браунли Харис, си падаше малко интелектуалец. Беше ходил в Уейк Форест, а след това известно време бе учил в университета на Северна Каролина.