— Иронията направо ще ни избоде очите в тая работа, не мислите ли? — каза той, загледан в идиличната семейна сцена.
— Мамка му, Браунли, ти можеш да видиш ирония и в птича курешка — каза Уорън Грифин и завъртя очи нагоре. — Много мислиш, мой човек, това ти е проблемът в живота.
— Може би ти не мислиш достатъчно — парира Харис и намигна на Старки, когото той смяташе едва ли не за бог. — Този уикенд ще трепем човек, а ето ни сега седнали в семейна обстановка, печем си барбекюто и си пийваме биричка, сякаш нищо особено няма да стане. Не ви ли се струва малко странно?
— Аз пък мисля, че ти си странен. Ето какво си мисля — каза Грифин. — Имаме работа за вършене и я вършим. Почти по нищо не се различава от тази, дето вършехме дванайсет години в армията. Вършехме тази работа във Виетнам, Персийския залив, Панама, Руанда. Това е работа. Разбира се, аз си обичам работата. Може би в това има някаква ирония. Аз съм семеен човек и освен това съм професионален убиец. Е, и какво от това? Стават понякога гадории, да, стават. Обаче за това обвинявай армията, а не мен.
Старки кимна към къщата — двуетажна постройка с пет стаи и две бани, която бе построил през 1999 година.
— Момичетата идват — предупреди ги той. — Млъквайте… Хей, красавице — подвикна той на жена си Джуди и я посрещна с прегръдка.
Синеоката Джуди беше висока привлекателна брюнетка, която изглеждаше почти така, както бе изглеждала в деня, в който се бяха оженили. Както повечето жени от града, тя говореше с подчертан южняшки акцент и много обичаше да се усмихва. Три дни седмично работеше на доброволни начала в театъра. Бе забавна, разбираща, добра по душа и в леглото, чудесен партньор в живота. Старки вярваше, че е извадил голям късмет с нея. И тримата обичаха жените си — до известна степен. По дяволите, ето още един повод за размисъл от страна на Браунли Харис. Може би и тук щеше да открие ирония.
— Работата трябва да се върши както трябва — каза Старки и притиснал Джуди към себе си, вдигна наздравица към останалите.
— И вие точно така я вършите — каза Синеоката Джуди. — Например се оженихте както трябва и за когото трябва. Кои други жени биха позволили на мъжете си да се измъкват за цял уикенд всеки месец и да си мислят, че са добри момчета в оня голям и лош свят?
— Винаги сме били добри — каза Старки, усмихвайки се добросърдечно на старите си приятели. — Няма по-добри от нас. Ние сме най-добрите.
42.
В събота вечерта тримата убийци тръгнаха към едно малко градче в Западна Вирджиния, наречено Харнърс Фери. По време на пътуването работата на Браунли Харис бе да разучи картата на АМ — както бе известен на туристите Апалачкият маршрут. Мястото, към което се бяха запътили, беше особено популярно за почивка.
Харпърс Фери всъщност не беше малък, а направо миниатюрен град. От единия до другия му край се стигаше за по-малко от петнайсет минути. Близо до него имаше забележителност, наречена Джеферсън Рок, откъдето човек можеше да види едновременно Мериланд, Вирджиния и Западна Вирджиния. Добро място.
През цялото време шофира Старки — нямаше нужда от смяна. И без това обичаше да седи зад волана и да държи положението под контрол. Освен това отговаряше и за звуковото оформление, което се състоеше от най-добрите хитове на Брус Спрингстийн, един диск на Дженис Джоплин, Доорс, антология на Джими Хендрикс и една аудиокнига на Дейл Браун.
Почти през цялото време на пътуването Уорън Грифин се занимаваше с багажа им на задната седалка. Когато приключи, раниците на всеки от тях тежаха не повече от двайсет килограма, малко повече от половината от онова, което бяха свикнали да носят със себе си по време на бойни задачи във Виетнам и Камбоджа.
Бе подготвил раниците за „проследяване и ликвидация“ — определен тип засада, която полковник Старки бе планирал за АМ.
Грифин бе взел обичайните провизии, лютив сос и метална каничка с кафе. Всеки от тях носеше стандартен десантен нож за близък бой, боя за лице, камуфлажна шапка и пончо, което служеше и за постелка, очила за нощно виждане, по един Глок и по една M-16 с оптически мерник. Когато приключи, Грифин започна да си тананика една от любимите песни — „Ако искате да накарате Господ да се пукне от смях, разкажете му за плановете си“.
Старки бе командир на екипа. Той контролираше работата във всеки един аспект.
Харис бе навигатор.
Грифин бе охрана на тила — все още новобранска длъжност, макар и след толкова години.