Харис се спря и наблюдава самотния турист няколко минути. Той успокои сърцето си и задиша бавно. Най-накрая се промъкна право в бивака на туриста. Не се страхуваше и нито за миг не изпита никакви съмнения. Взе си онова, което му трябваше. Туристът дори не се размърда в съня си.
Харис погледна спортния си часовник и установи, че часът е 5:50. Дотук добре.
Той се върна обратно на пътеката и отново пое в тръс. Чувстваше се изпълнен с енергия от вълнуващия лов на открито в природата. Божичко, колко му се искаше да убие някого. Мъж, жена, стар, млад — това нямаше никакво значение.
В следващия бивак, на който се натъкна, поредната двойка все още спеше в двуместната си палатка. Харис не можа да се сдържи да не помисли колко лесно би било да ги очисти и двамата. Та те седяха като мюрета във вир. Тука всички бяха толкова уязвими и доверчиви. Глупаци! Не четат ли вестници тия? В Америка има доста убийци, които се разкарват спокойно на свобода.
След по-малко от километър и половина нататък той стигна до бивака на още едно семейство. Някой от него вече бе станал.
Той се прикри между дърветата и започна да наблюдава. Бе запален огън и наоколо миришеше на дим. Около него се въртеше жена на около четиридесет години. Бе по бански и беше в добра физическа форма — добре оформени, мускулести ръце и крака, стегнато дупе. По едно време тя подвикна:
— Хайде, ставайте, ставайте.
След малко от палатката се показаха две също така добре сложени момичета. И двете бяха облечени в цял бански и пляскайки гъвкавите си телца с длани, се мъчеха да се стоплят.
— Мама Мецана с двете си мечета — промърмори Браунли Харис. — Интересна концепция.
Обаче може би твърде сходна ситуация с убийствата във Форт Браг.
Той погледа още малко скупчените около огъня женски фигури, после отново пое в тръс. След малко до него долетяха бойни викове и крясъци, последвани от взривове смях, врява и плясъци, отразени от малката горичка зад бивака им.
Промъкващ се с бързи движения между дърветата, Браунли Харис стигна до място, откъдето можеше да наблюдава майката и двете й хубави дъщери да се плискат в студените води на рекичката. Наистина му напомняха за касапницата с трите жени във Файетвил. Въпреки това можеха да бъдат резервен обект.
Той се върна в бивака малко след шест и половина. Грифин бе приготвил закуската — яйца с бекон и много кафе. Старки бе седнал в познатата поза „лотос“ — мислеше и планираше. Той отвори очи, преди Харис да застане пред него.
— Как е положението? — попита той.
Браунли Харис се усмихна.
— Точно в график сме, полковник. Добре сме. Докато хапваме, ще ви разкажа за обектите. Това кафе мирише убийствено. Много по-добре от напалма.
44.
И тази сутрин Старки пое командването. За разлика от останалите туристи по АМ той криеше хората си дълбоко в горите, невидими за когото и да било.
Не беше трудно да го прави. По време на миналите си мисии те прекарваха с дни, понякога със седмици, в джунглата, оставаха невидими за врага, който бе тръгнал да ги търси и убие, но обикновено работата приключваше със смърт за противниците. Веднъж врагът им представляваше екип от четирима детективи от Тампа, Флорида.
Старки им заповяда да смятат тази задача за бойна, все едно е по време на война. Пълната тишина бе абсолютно задължителна. През цялото време се разбираха само със знаци. Ако на някой му се наложеше да се изкашля, правеше го или в кърпата, вързана на врата му, или в ръката си. Самарите им бяха опаковани и така добре уплътнени от Грифин, че нищо по тях не дрънчеше.
Бяха се напръскали обилно с препарат против насекоми и после се бяха намазали с боята.
Цял ден не запалиха нито една цигара.
Без нито една грешка.
Старки бе пресметнал, че убийството ще стане някъде между Харпърс Фери и една местност, наречена Лаудаун Хайтс. Големи отсечки от маршрута минаваха през гъсто залесени райони — безкраен зелен тунел, който би им свършил прекрасна работа. Дърветата бяха предимно широколистни, с много листа, а иглолистни изобщо нямаше. Предимно рододендрон. Всичко забелязваха, всичко имаше значение.
Тази нощ не правиха бивак и внимаваха да не оставят каквато и да било следа от присъствието си тук.
В седем и половина същата вечер, малко преди да се стъмни, Браунли Харис отново бе изпратен на разузнаване. Когато се върна, слънцето вече бе залязло и над АМ се спусна покривалото на нощта. Горите наоколо приличаха на джунгла, но това бе лъжливо чувство. На по-малко от километър от мястото, където се бяха спрели, имаше щатски път и шумът от движението понякога стигаше до тях.