Изведнъж сцената бе заляна от по-ярка светлина — Браунли Харис бе включил камерата.
— Хей, това де не е някаква шибана камера?
— Позна — отвърна Старки и налетя на клекналия, преди онзи да разбере за какво става въпрос.
Хвана жертвата за дългата коса, дръпна я жестоко назад и му разряза гърлото с армейския нож.
— А жената какво представлява? — обърна се Грифин към Харис, който продължаваше да снима с камерата.
— Откъде да знам, чекиджия такъв. Сутринта като минах, момичето спеше. Не можах да я видя.
— Гаджето й беше доста прилично момче — каза Грифин. — Затова смятам, че и майката ще е такава. Скоро ще разберем.
46.
Двамата със Сампсън отново бяхме на I-95, поели към Харпърс Фери, Западна Вирджиния. Близо до това място бяха станали две брутални убийства. На този етап ФБР не бе могло да върже нищо. Нито пък местната полиция. Ние обаче направихме връзката. Тримата убийци са били там.
Отдавна не бяхме имали толкова много време за разговори. През първия час бяхме ченгета, разискващи въпроса за жертвите — двама туристи от Апалачкия маршрут — и дали има някаква връзка с Елис Купър или с жертвите от Аризона и Ню Джърси. Бяхме прочели бележките на детектива по случая. Описанията бяха мрачни и ужасяващи. Млада двойка, момче и момиче, между двайсет и трийсет години — художник график и архитект. Гърлата им бяха прерязани. Невинни деца. За убийството нямаше никакъв мотив. И двата трупа бяха боядисани с червена боя, именно заради която ни се обадиха от ФБР.
— Дай да си починем малко от кървищата — каза най-накрая Сампсън.
Бяхме някъде по средата на пътя си.
— Добра идея — кимнах. — И аз искам да си почина малко. И без това скоро ще затънем в тях до шия. Как я караш напоследък? Излизаш ли с някоя? Сериозно ли е? Интересно?
— Табита — отвърна той. — Кара. Натали, Латаша. Знаеш Натали. Тя е адвокат в една кантора. А аз чух, че твоята нова приятелка от Сан Франциско ти идвала на гости този уикенд. Инспектор Джамила Хюз, отдел „Убийства“.
Засмях се.
— Кой ти каза?
Джон сбърчи вежди в дълбок размисъл.
— Чакай да видя. Нана май беше. И Деймън. И Джени. Алекс май и той се канеше да ми каже нещо. Мислиш ли да си седнеш на задника? Доколкото разбрах, тая Джамила била нещо по-специално. Дали ще можеш да се оправиш с нея?
Отново се разсмях.
— Отвсякъде ме натискат, Джон. Всеки иска отново да се закача. Да прекратя нещастния си живот на самотник. Да си седна на задника и да заживея един хубав живот.
— Тебе те бива в това. Добър татко, добър съпруг. Поне такъв те виждат хората.
— А ти? Ти какъв ме виждаш?
— И аз виждам тия хубави неща. Но виждам и тъмната страна. Част от теб иска да бъдеш стария Клиф Хъкстъбъл4. Но друга част от теб иска да си остане голям и лош самотен вълк. Казваш, че ще оставиш полицията. Може и да го направиш. Но на теб винаги ще ти харесва ловът, Алекс.
Хвърлих кос поглед на Сампсън.
— Кайл Крейг ми каза същите неща. Почти дума по дума.
— Видя ли? — кимна Сампсън. — Кайл не е тъпак. Гадно и извратено копеле, но не и глупак.
— Щом ми харесва толкова ловът, кой от нас първи ще си седне на задника в такъв случай? Ти или аз?
— Тук няма състезание. Моят пример за семейство не беше особено добър. Знаеш го. Баща ми изчезнал, когато съм бил на три годинки. Може да си е имал причина човекът. Майка ми никога не се свъртала на едно място за дълго време. Бе твърде заета да се мотае по улиците. И двамата ме биеха като тъпан. Биеха се и помежду си. Баща ми е чупил носа на майка ми три пъти.
— Страх те е, че ще бъдеш лош баща ли? — попитах го аз. — Да не би затова да не си сядаш на задника?
Той помисли малко.
— Не съвсем. Обичам децата. Особено пък ако са си твои. Обичам и жените. А може би точно тук е проблемът — обичам жените твърде много. — Сампсън се засмя. — И жените като че ли ме харесват.
— Доколкото разбирам, знаеш характера си в такъв случай.
— Да познаваш себе си, е добре — отвърна Сампсън и се усмихна широко. — Какво ти дължа, доктор Крос?
— Не се притеснявай. Ще ти го пиша на сметката.
Пред нас на пътя се появи табела — Харпърс Фери, три километра. Там бяха задържали човек, обвинен в убийство.
Бивш военен, полковник, с чисто досие.