— Защо сте искали да настигнете трите жени? — попита го Сампсън.
Тейт сви рамене.
— Просто си мислех. Майката беше привлекателна жена, някъде около четиридесет. Явно и трите обичаха да излизат сред природата. Помислих си, че бихме могли да вървим заедно известно време. Това е нещо обичайно по време на походи.
— Да сте виждали някой друг този ден? — попита Сампсън.
— Не си спомням необичайни срещи. Но ще си помисля. Имам време. И мотивация.
— Добре. Значи имаме две семейства, възрастната двойка, майката и двете й дъщери. Да сте виждали някои други хора на пътеката? Група мъже? Или сам мъж?
Той поклати глава.
— Не, не си спомням да съм виждал нищо подозрително. Не съм чувал никакви подозрителни шумове през нощта. Спах добре. И точно това е ползата от туризма. Сутринта станах рано и си хванах пътя към седем и половина. Беше прекрасен ден, ясен и слънчев, и можеше да се вижда с километри наоколо. Някъде към обяд полицията дойде и ме арестува.
Преподобният Тейт спря поглед върху мен. Малките му очи гледаха умолително, търсейки разбиране.
— Кълна се, че съм невинен. Не съм посягал на никого в тези гори. Нямам представа как е попаднала кръвта по дрехите ми. Дори не носех тези дрехи в деня, когато са били убити онези бедни деца. Никого не съм убил. Някой все пак трябва да ми повярва.
От думите му ме побиха тръпки и ме лъхна хлад. Сержант Елис Купър бе казал кажи-речи същото.
48.
Последният ми случай като детектив по убийствата. Доста заплетен. През последните няколко дни мислех непрекъснато за него и не ме остави и по обратния път от Харпърс Фери, Западна Вирджиния.
Още не бях предупредил в службата? Защо? Продължавах да поемам случаи, макар повечето от тях да не бяха сложни. Убили някакъв наркопласьор, но на никой не му пукаше. Двайсетгодишна съпруга бе убила тормозещия я съпруг, но това явно бе при самозащита. За мен поне бе явно. Елис Купър бе мъртъв. И сега един човек, наречен Рийс Тейт, бе обвинен в убийства, които не бе извършил.
Този уикенд го посветих на полет за Темпе, Аризона. Бях планирал среща със Сюзън Итра, чийто съпруг бе осъден за убийство на гей, служещ в армията. Госпожа Итра съдеше армията за съдебна грешка. Тя твърдо вярваше, че съпругът й е невинен и има достатъчно улики да го докаже. Трябваше да разбера дали и на лейтенант Джеймс Итра не са лепнали неизвършено от него убийство. Колко такива жертви има още?
Госпожа Итра ми отвори и изглеждаше много напрегната и уплашена. Когато влязох в хола, с изненада установих присъствието на някакъв мъж с непроницаем израз на лицето. Тя обясни, че това е адвокатът й, който дошъл тук по нейна молба. Супер.
Адвокатът бе добре загорял от слънцето мъж със сресана плътно назад побеляла коса, скъп костюм и черни каубойски ботуши. Той се представи с името Стюърт Фишър от Лос Анджелис.
— В интерес на евентуална възможност за установяване на истината за погрешното арестуване и осъждане на съпруга й, госпожа Итра даде съгласието си да разговаря с вас, детектив. Тук съм, за да защитя интересите на госпожа Итра.
— Разбирам — кимнах аз. — Вие ли бяхте адвокат на лейтенант Итра на процеса?
Непроницаемото лице на Фишър не трепна.
— Не, не бях аз. Аз съм адвокат по граждански дела. Но имам опит и в убийства. Започнах при окръжния прокурор в Лагуна Бийч. Изкарах шест години там.
Фишър продължи да обяснява, че госпожа Итра наскоро продала историята с мъжа си на Холивуд. Сега аз бях този, който трябваше да внимава.
За около половин час Сюзън Итра ми разказа каквото знаеше. Мъжът й, лейтенант Итра, никога не се бе забърквал в никакви истории. Доколкото знаела, никога не е проявявал нетърпимост към гейове, били те мъже или жени. И въпреки това го обвиняват, че отишъл в дома на двама хомосексуалисти, служещи в армията, и ги застрелял в леглото. На процеса казали, че той бил безнадеждно влюбен в по-младия мъж.
— Оръдието на убийството беше армейски револвер — казах аз. — У вас ли го намериха? На съпруга ви ли беше?
— Джим бе забелязал, че няколко дни преди убийството револверът бе изчезнал. Той бе много организирана личност, особено пък когато ставаше дума за оръжието му. И след това изведнъж револверът цъфва като по поръчка у дома, за да може да го намери полицията.