Аз се засмях и обърнах очи към тавана.
— Я по-добре да се качваме горе в стаята, преди да сме загазили тук.
Джамила се наведе и ме целуна бързо.
— И здравата може да загазим. — И отново бърза целувка. — Аз такива неща не правя, Алекс. Какво става с мен? Какво ме е прихванало?
Прегърнахме се още веднъж, след което се отправихме към асансьорите.
Стаята ни беше на най-горния етаж, с изглед към начупения от небостъргачите хоризонт над Финикс, а също и към водопад, чиято вода се разбиваше на ситен прах в един плувен басейн. Далеч по-нататък можеха да се видят алеи за джогинг, туристически пътеки, тенис кортове и голф игрище. Казах на Джамила, че онзи футболен стадион, дето се вижда там, сигурно е „Сън Девил“.
— Сигурно там играят „Аризона Стейт“ — заключих аз.
— Искам да ми разкажеш всичко за Темпе и футбола в Аризона — каза Джамила, — но по-късно.
— О, нямаш проблем.
Прекарах леко пръсти по копринената блуза.
— Чувството е страхотно.
— Затова е направено така.
Бавно плъзнах ръце по блузата, по раменете й, по връхчетата на гърдите й, по корема. Разтрих леко раменете й, тя се притисна към мен и изпусна едно дълго „ммммм, дааааааа, моля и благодаря“. Получи се нещо като импровизиран танц и никой от нас не знаеше какво ще стане в следващия момент. Бе толкова хубаво, че отново сме заедно.
— Няма защо да бързаме — промърмори тя в рамото ми, — нали?
— Няма. Разполагаме с всичкото време на света. Знаеш ли, това в полицейските кръгове се нарича клопка.
— Да, вярно е. Напълно си давам сметка. Освен това е и засада. Може би трябва просто да се предадеш.
— Добре тогава, предавам се, инспекторе.
Нямаше нищо друго, освен нас двамата. Нямах представа накъде сме тръгнали, но бях се научил просто да вървя по-нататък, да изпитам насладата от всеки миг, без да се притеснявам за направлението. В последно време не се бях срещал с жена до момента, в който Джамила дойде във Вашингтон.
— Докосването ти е най-нежното от всички — прошепна тя. — Невероятно е. Не спирай.
— И твоето.
— Изглеждаш изненадан.
— Малко — признах си аз. — Може би защото, докато работехме, ми показваше само едната страна на монетата. Печено и неумолимо ченге.
— За теб това проблем ли е? Печеното и неумолимо ченге?
— Не е — отвърнах аз. — И печеното и неумолимо ченге харесвам. Поне докато не започнеш да ми демонстрираш груба игра.
Джам моментално ме блъсна на леглото, после падна върху мен. Целувах й бузите, устните, очите, ушите. На вкус и на мирис беше прекрасна. Усещах пулса й под кожата й. Няма да бързаме.
— Когато бях малка, бях голяма мъжкарана — каза тя. — Играех бейзбол, футбол. Исках баща ми и братята ми да ме харесват.
— И те харесваха ли те?
— О, да. Ти какво си мислиш? Бях номер едно в женския бейзбол в щата.
— И още ли те харесват?
— Така си мисля. Да, харесват ме. Баща ми малко се разочарова, че не отидох да играя за „Гигантите“. — Тя се засмя. — Щях да му стъжня живота на Бари Бондс.
Джамила ми помогна да си сваля панталона, а аз през това време разкопчах полата й. Потреперих, едва се сдържах. Всичкото време на света.
53.
Когато Сампсън приключи разговора си с госпожа Били Хюстън, бе станало много късно да се връща чак до Вашингтон, освен това му харесваше приморската атмосфера, затова се регистрира в хотел „Конъвър Бей Хед“, който Били му бе препоръчала.
Тъкмо влизаше в стаята си, когато телефонът иззвъня и той се запита кой ли може да му се обажда тук, в този хотел.
— Да? — вдигна той слушалката. — Джон Сампсън.
Кратко мълчание. После:
— Обажда се Били. Госпожа Хюстън.
Той седна на ръба на леглото изненадан, но по устните му заигра усмивка. Определено не бе очаквал да му се обади, пито изобщо да я чуе повече.
— Ами… здрасти. Не съм говорил с вас от… няколко минути. Да не сте забравили да ми кажете нещо?
— Не. Всъщност да, забравих. Дошли сте да помогнете, а аз не направих нищо, за да се почувствате по-добре. Бихте ли дошли на вечеря у дома тази вечер? Вече съм започнала да готвя нещо, така че моля ви, не отказвайте. Какво има да губите? А съм и добра готвачка.
Сампсън се поколеба. Не беше сигурен дали това е добра идея. Не че вечерята с Били Хюстън щеше да бъде за него неприятно служебно задължение. Беше… ами… потенциално неудобна ситуация, може би конфликт на интереси.