Въпреки всичко изпита увереност, докато полетът на „Делта“ го отнасяше нататък във вечерния въздух. Той поговори малко със стюардесата, но без оттенък на невинен флирт в гласа, както би постъпил в друг случай. Не искаше да го запомнят, затова заби нос в трилъра на Том Кланси, който си бе купил на летището. Старки обичаше да се оприличава на героите на Кланси, като Джек Кларк и Джон Патрик Райън.
Когато самолетът се изравни и започнаха да сервират питиета, Старки започна да прехвърля плана за убийствата в главата си. Този план не съществуваше черно на бяло — беше само в главата му. А също и в главите на Харис и Грифин. Надяваше се те да нямат произшествия, преди той да е стигнал тази вечер до Уест Пойнт. В близкото градче Ню Уиндзър имаше нощен клуб със стриптийз, наречен „Спалнята“, но те бяха обещали, не няма да мърдат от хотела.
Най-сетне Старки се облегна назад, затвори очи и започна отново да смята. Бе внушаваща спокойствие и комфорт процедура, особено пък сега, когато бяха близо до края.
100000 долара на човек за първите три удара.
150000 за четвъртия.
200000 за петия.
250000 за Уест Пойнт.
500000 премия, когато цялата работа бъде свършена.
А тя вече почти бе свършена.
И Старки все още не знаеше кой дава парите за убийствата и защо.
61.
Над Хъдсън, близо до Уест Пойнт, бяха надвиснали остри и стръмни скали. Старки познаваше района добре. По-късно тази нощ той мина по главната улица на Хайланд Фолс, минавайки покрай не особено внушително изглеждащи мотели, пицарии и сергии. Мина през Тайър Гейт с наблюдателната й кула отгоре и войника с каменно лице на пост пред нея. Убийство в Уест Пойнт, мина му през ума. Боже господи!
Старки спря да мисли за работата, отлагайки я за малко по-късно, и се опита да се потопи в атмосферата на Уест Пойнт. Да долови впечатления и спомени. Старки бе кадет едно време тук, плебей, също като двете кадетчета, които в момента тичаха към казармата. Колко пъти бе ревал кадетския девиз: „Винаги по трудния път, сър!“.
Господи, обичаше това място — възгледите, дисциплината, цялата физическа подготовка.
Кадетската църква се издигаше високо на хълма, гледаш към долината. Кръстоска между средновековна катедрала и крепост, тя все още доминираше над целия околен пейзаж. Кадетското градче бе пълно с огромни сиви сгради, създаващи впечатление за крепост. Всепоглъщащо чувство за солидарност и постоянство. Което скоро щеше яко да пострада.
Харис и Грифин го чакаха наблизо. Цял час щяха да наблюдават поред къщата на Бенет на Бартлет Луп — района в Уест Пойнт, определен за офицерите и техните семейства. Къщата бе зидана, с бяла лента по средата и потънала в огромни ластуни бръшлян, плъзнал по всички стени. От комина лениво се издигаше струйка дим. Това бе жилище с четири спални и две бани. На картата бе отбелязано като Жилище 130.
Някъде около девет и половина тримата убийци разузнаха и около голф игрището. Не можаха да видят никого из хълмистото игрище, което всъщност бе една от границите на военната академия. От другата страна на запад минаваше Шосе 9W.
— Май ще се окаже по-лесно, отколкото мислехме — забеляза Уорън Грифин. — И двамата са си вкъщи. Отпуснати. Свалили гарда.
Старки му хвърли неодобрителен поглед.
— Аз пък не мисля така. Тук има една приказка. „Винаги по трудния път, сър!“ Не я забравяй. Не забравяй също така, че Робърт Бенет е бил в специалните войски. Това не ти е някакъв си градски свещеник, спрял малко да подремне на Апалачкия маршрут.
Грифин застана мирно.
— Виноват, сър. Няма да се повтори.
Малко преди десет часа тримата се промъкнаха през храсталака и малката горичка, завършваща до задния двор на жилище 130. Старки отмести един боров клон и пред погледа му се разкри къщата.
После в кухнята видя и самия полковник Робърт Бенет.
Герой от войната, баща на пет деца, съпруг от двайсет и шест години насам, бивш член на специалните войски във Виетнам.
Бенет държеше в ръка чаша червено вино и като че ли наглеждаше приготвянето на вечерята. Появи се и Барбара Бенет. Всъщност тя вършеше цялата работа. Тя протегна ръка, взе чашата му и отпи малко. Бенет се наведе и я целуна. Много влюбени са за мъж и жена, женени от двайсет и шест години. Много жалко, помисли си Старки, но не каза нищо.