— Хайде да действаме — каза той. — Последното парченце от пъзела.
И това наистина бе пъзел. Дори и за убийците.
62.
Робърт и Барбара Бенет тъкмо бяха седнали да вечерят, когато тримата въоръжени до зъби мъже нахлуха през задната врата в кухнята. Полковник Бенет видя оръжията и камуфлажите им, отбелязвайки си механично, че никой от тях не бе с маска. Видя лицата на всички и си каза, че положението едва ли би могло да бъде по-зле.
— Кои сте вие? — едва успя да проговори Барбара. — Робърт, кои са тия? Какво означава това?
За съжаление полковник Бенет се опасяваше, че знае точно кои са те и може би дори кой точно ги е изпратил. Не беше сигурен, но му се стори, че познава единия от тях от много отдавна. След малко му дойде и името — Старки. Да, Томас Старки. Боже господи, защо сега? След толкова време?
Единият от тях дръпна живописните пердета на двата кухненски прозореца. После с едно движение на ръката смете чиниите и чашите на пода. Бенет разбра, че го прави за драматичен ефект.
Другият мъж притискаше автомата си в челото на Барбара Бенет.
В кухнята се възцари пълна тишина.
Полковник Бенет погледна жена си и сърцето му се сви. Сините й очи бяха широко отворени и трепереше.
— Всичко ще е наред — каза й той с най-спокойния глас, който успя да постигне.
— О, така ли, полковник? — обади се Старки за първи път.
Той направи знак на третия от хората си. Мъжът сграбчи бялата блуза на Барбара отпред и с рязко движение я разкъса. Барбара ахна и се опита да се прикрие с ръце. След това копелето дръпна и сутиена й. Това, разбира се, бе също за ефект, но не попречи на мъжа да втренчи поглед в гърдите й.
— Оставете я на мира! — ревна Бенет така, сякаш издаваше заповед. — Няма да я пипате!
Човекът, когото той разпозна като Старки, го удари с ръкохватката на пистолета си. Бенет се срина на пода и си помисли, че челюстта му е счупена. Замалко не припадна, но успя все пак да остане в съзнание. Едната му буза бе прилепена към студените плочки на кухненския под. Трябваше бързо да състави план — дори и един отчаян план щеше да му свърши работа.
Старки бе застанал точно над него. И нещо бе превъртял сякаш. Говореше на виетнамски.
Някои от думите бяха познати на полковник Бенет. Бе провеждал достатъчно разпити по време на войната, когато бе командир на разузнавачите и ги бе водил във Виетнам и Лаос.
После Старки превключи на английски.
— Нека ви е страх, полковник. Тази нощ ще страдате много. Вашата жена също. Имате да изплащате грехове. Знаете какви са. Тази нощ жена ви също ще научи вашето минало.
Полковник Бенет се престори, че припада. И когато един от нападателите се наведе над него, той се оттласна от пода и посегна към пистолета му. Да стигне до пистолета му, бе единствената мисъл, изпълнила мозъка на Бенет. Взе го.
Но в този момент някой го удари жестоко по главата. И докато ударите продължаваха да се сипят, Старки отново закрещя на виетнамски. Полковник Бенет видя как един от тях удря жена му в лицето без никаква причина.
— Не! Не я пипайте, за бога!
— Mày sẽ nhìn co ấy chềt — ревна Старки на виетнамски.
Сега ще гледаш как тя умира.
— Trong lúc tao hỏi mày.
Докато аз те разпитвам, свиньо.
— Mày thấy cảnh này có quen không, Робърт?
Звучи ли ти познато, Робърт?
После Старки пъхна цевта на пистолета в устата на полковник Бенет.
— Спомняте ли си това, полковник? Спомняте ли си какво стана после?
63.
Двамата със Сампсън пристигнахме в Уест Пойнт малко след пет часа във вторник вечерта. Тук всичко се бе превърнало в пълна лудница.
От ФБР спешно ми се бе обадил Рои Бърнс. В Уест Пойнт станало убийство и самоубийство, новината за което — още щом стигнала до Вашингтон — породила известни подозрения. Многократно награждаван военен, полковник, убил жена си, а след това и себе си.
Двамата със Сампсън отлетяхме за летище Стюърт в Нюбъри, след това минах с кола двайсет и петте километра до Уест Пойнт. Паркирахме колата отпред и последните няколко пресечки до офицерския район ги изминахме пеша.