Улиците бяха преградени с жълта лента и затворени за движение. Журналистите също бяха тук, но военната полиция ги държеше далеч. Дори кадетите изглеждаха разтревожени и загрижени.
— Много гъсти сте станали с Бърнс от ФБР — забеляза Сампсън, докато вървяхме към местопрестъплението на Бартлет Луп. — Доста помага човекът.
— Втълпил си е, че може да отида на работа при тях — казах аз.
— И? Може ли да отидеш?
Усмихнах му се, но нито потвърдих, нито отрекох.
— Мислех, че ще я зарежеш тая полицейска работа, готин. Нали такъв ти беше големият план?
— Още не знам нищо със сигурност. Ето ме тук, поел заедно с теб към поредното местопрестъпление на някакво заплетено убийство. Същите лайна, само дето денят е друг.
— Значи още си налапал въдицата, Алекс. Зле, както винаги, нали?
Поклатих глава.
— Не, аз не съм лапнал по случая, Джон. Аз само ти помагам. Забрави ли как започна тази работа? Разплата за Елис Купър.
— Да, ама и ти си лапнал. Не можеш да решиш тоя пъзел. Това те ядосва. А си и адски любопитен. Ето това си ти, Алекс. Ловец.
— Аз съм това, което съм… — Поклатих глава, усмихнах се и довърших: — … казал Попай моряка.
64.
Къщата на семейство Бенет бе също оградена с лента и отцепена. Двамата със Сампсън се легитимирахме на нервния военен полицай, поставен пред района на местопрестъплението. Бях готов да се закълна, че не е виждал нищо такова през живота си. За съжаление обаче аз бях виждал.
След като си сложихме найлонови терлици, ни бе разрешено да изкачим трите каменни стъпала, водещи в къщата. Там ни посрещна офицер от КСО на име Пат Конт. Военните оказваха „сътрудничество“ заради другите случаи. И за да демонстрират добрата си воля, бяха извикали и екип от оперативния технически отдел на ФБР.
Убийствата явно бяха станали в кухнята. Оперативните ръсеха с прах за отпечатъци и снимаха сцената от всички ъгли.
Стиснахме си ръцете с Конт и той ни разказа каквото знаеше, или по-точно — каквото си мислеше, че знае на този етап.
— Засега мога да ви кажа само онова, което е очевидно. Както изглежда, полковник Бенет и жена му са се скарали и караницата е прераснала във физическо насилие. Известно време силите, изглежда, са били равни. После Бенет извадил служебния си револвер. След което я гръмнал в слепоочието. А след това и себе си. Приятелите им разправят, че двамата с жена му били близки, но често се карали, понякога даже си посягали. Както виждате, стрелбата е станала в кухнята. По някое време снощи.
— Това ли мислите, че е станало? — попитах аз Конт.
— На този етап това мога да заявя.
Поклатих глава и усетих как гневът ми надига глава.
— На мен ми бе казано, че поради вероятна връзка на този случай с другите мога да очаквам пълно сътрудничество тук.
Капитан Конт кимна.
— И точно това получихте, пълното ми сътрудничество. Моля да ме извините, имам работа.
И той се отдалечи.
Аз се загледах смаян в отдалечаващия се гръб, а Сампсън само сви рамене.
— Не го виня. Аз също не бих искал някой да се меси в работата ни.
— Добре тогава, хайде да се намесваме.
Отидох при момчетата от ФБР да видя дали няма да узная нещо повече. Хората работеха съвестно и с присъщата им съсредоточеност преглеждаха основно кухнята. Като се има предвид обичайната доза неприязън към ФБР, забележително е уважението, което се отдава на оперативните им работници. Причината е, че те са много, ама много добри.
Двама души от екипа им правеха снимки на кухнята. Трети, облечен в бели, стерилни дрехи, наречени „заешко костюмче“, търсеше влакна и косми с помощта на някаква необичайна светлина. На ръцете си всички имаха найлонови ръкавици, а на краката — терлици от същата прозрачна материя. Шефът им се казваше Майкъл Фескоу — вече се познавах с него, откакто дойде да изследва местопрестъплението на Апалачкия маршрут.
— КСО и на вас ли оказва пълно съдействие? — попитах го аз.
Той се почеса по главата.
— Мога да ти кажа моята версия, но тя е малко по-различна от тази на капитан Конт.
— Моля — кимнах аз.
Фескоу започна:
— Убийците, които и да са били, са положили големи усилия както с хореографията, така и с почистването. Правили са го и преди. Те са абсолютни професионалисти. Също като убийците в Западна Вирджиния.