Двамата дръпнаха спусъците едновременно.
Момичетата отхвръкнаха към стената, блъснаха се в нея и се свлякоха бавно на пода. Ким се тресеше в предсмъртни гърчове, но успя да прошепне:
— Защо?
Застанал разкрачен срещу нея, Старки само сви рамене.
От горния етаж долетя звукът от още две падащи на пода тела — Сузи и Хоа. Уорън Грифин ги бе изчакал. Той също знаеше.
Бе също като в долината Ан Лао, Виетнам.
Където бе започнала цялата тази лудница.
67.
Като приключихме с къщата на полковник Бенет, двамата със Сампсън отседнахме в хотел „Тайър“, който се намираше точно в комплекса на „Уест Пойнт“. Продължавах да си мисля за тримата убийци и как правеха така, че все им се разминаваше. Този път нямаше никакви бои и нито една от жертвите не бе нагласена така, че да изглежда като самоубийство. Въпреки това усещах, че почеркът е един и същ. Не изпитали и най-малкото колебание. Така го бе нарекъл агент Фескоу.
На сутринта двамата със Сампсън се срещнахме на закуска в ресторанта на хотела, с изглед към величествената Хъдсън, чиито води се влачеха стоманеносиви в далечината. Заговорихме за ужасното убийство на двамата Бенет и се питахме дали имат нещо общо с другите, дали убийците не са се опитали да променят почерка си.
— А може и да има още убийства, за които ние просто не знаем — предположи Сампсън. — Кой знае колко души са убити до този момент? Или пък откога започват? — Сампсън си наля още една чаша димящо кафе. — Всичко се свежда до тримата убийци. Тук са били, Алекс. Трябва да са същите трима мъже.
Не можех да не се съглася с него.
— Трябва да се обадя тук-там по телефона, а след това се махаме. Искам да се уверя, че местната полиция проверява дали някой е видял трима души, които не са оттук.
Качих се обратно в стаята си и се обадих на директора Бърнс. Нямаше го, затова оставих съобщение. Исках да се обадя на Джамила, но в Калифорния беше още рано, затова си включих компютъра и й пуснах един дълъг имейл.
И чак след това видях, че имам ново съобщение.
Оказа се, че е от Джени и Деймън. Отново ми триеха сол на главата, че пак ме няма вкъщи, макар че бях отсъствал само една нощ. Кога съм щял да се върна? Ще им донеса ли някакъв сувенир от Уест Пойнт? Какво ще кажа за по един дълъг и блестящ меч, например? А също и един за малкия Алекс.
Имаше и още едно съобщение.
Не беше от децата.
Нито от Джамила.
Детектив Крос. Тъй като и без това сте в Уест Пойнт, трябва да се срещнете с полковник Оуен Хандлър. Той преподава политически науки. И може да има някои отговори за вас. Приятел е на семейство Бенет. Може дори да знае кой ги е убил.
Просто се опитвам да ви бъда полезен. Трябва ви всяка помощ, която успеете да намерите.
68.
Тримата убийци са били тук. Не можех да се отърва от тази мисъл, усещах го с кръвта си, с цялото си тяло.
Двамата със Сампсън минахме по главната алея, водеща към Тайър Хол. На плаца встрани маршируваха няколко кадети, излезли на единично обучение. Когато се приближихме по-близо, видях, че в земята, на местата, където кадетите трябва рязко и безупречно да променят посоката, са набити малки колчета. Усмихнах се. През ума ми мина мисълта колко неща в живота ни са просто илюзия. Може би дори и „фактите“, които събирах по този случай.
— Какво мислиш за помощта, която получаваме? — попита Сампсън. — От оня Пехотинец. Не ми харесва, Алекс. Много е удобно, много лесно. Във всички тези случаи с убийства става дума за накисване на други хора.
— Прав си, нямаме никаква причина да вярваме на информацията, която получаваме. Така че не й вярвам. От друга страна обаче, наистина така и така сме тук, защо да не поговорим с Хандлър. Нищо няма да ни стане.
Сампсън поклати глава и промърмори със съмнение:
— Дано.
Веднага като прочетох имейла от Пехотинеца, се бях обадил в катедрата по история. Бяха ме уведомили, че професор Хандлър в момента е на лекция, която ще продължи от единайсет до обяд. Имахме да „убием“ двадесет минути, затова пообиколихме малко из академията. Огледахме Уошингтън Хол — огромна триетажна сграда, където могат да седнат да обядват всички кадети едновременно. Казармите „Айзенхауер“ и „Макартър“, кадетската църква, както и някои неповторими изгледи към реката.