— Дали не би могло и тримата все още да служат в армията? — попитах аз. — Специални поръчки?
— Тази мисъл ми мина през главата. И дано да не става дума за нещо, което армията се опитва да скрие.
— Но мислиш, че може да е, а?
— Както вече казах, дано да не е. Аз си харесвам армията, готин.
Къщата бе само на няколко години. Вътре всичко бе чисто и забележително подредено. Две каменни камини на първия стаж, извити тавани, игрална зала с мокър бар и маса за билярд. Пресметнах наум, че къщата сигурно заема около 450 квадратни метра и струва може би четиристотин хиляди. Томас Старки живееше твърде добре за специалист по продажбите. Ако съдим по новите им къщи, същото се отнасяше и за Грифин, и за Харис.
Всичко бе чисто и подредено. Дори играчките на децата бяха събрани и подредени по местата им. Старки и жена му явно управляваха къщата със здрава ръка.
Кухнята разполагаше с модерни домакински уреди — огромен хладилник, блеснали с неръждаемата си стомана тенджери и тигани, закачени над работния плот. На задния десен котлон на печката бе сложен огромен чугунен тиган.
До главната спалня имаше малка стая, която се оказа, че е кабинетът на Старки. Много военни сувенири и снимки. Огледах снимките по стената и на някои от тях видях Харис и Грифин. Но нито една на мъжете, които бяха натопили. Всъщност не очаквах да видя сложена в рамка снимка на Елис Купър на стената, но това не означаваше, че не трябва да проверя. Сампсън отваряше чекмеджета и изследваше съдържанието на няколко шкафчета, вградени в стената. Дойде ред и на голям шкаф, заключен с катинар. Той вдигна поглед към мен.
Аз свих рамене.
— Давай, какво се чудиш. Нали затова сме дошли.
— Вече няма връщане назад.
Той си извади глока и стовари ръкохватката му върху катинара. На катинара не му стана нищо, обаче планката, за която бе хванат, веднага се откъсна от мястото си. Явно катинарът бе сложен тук, за да не бъркат децата вътре. А може би и жена му.
— Мръсни снимки — промърмори Сампсън, ровейки из вътрешността. — Голи списания, садо-мазо. Някои от тях с много млади момичета. А тук жените са бръснати. Много азиатки. Помисли си малко. Може би те са очистили ония момичета в Ню Йорк.
Сампсън провери шкафа за фалшиво дъно.
— Нищо. Само евтината му порно колекция. Не е съпруг и татко на годината, но ние това май вече го знаехме.
Продължих да търся, но разбрах, че няма да намеря нищо уличаващо.
— Той сигурно си държи нещата на някое друго място. Май трябва да си тръгваме вече. Остави всичко така, както си е. Искам Старки да разбере, че сме влизали.
— Том май ще си има проблеми с госпожата, а? — намигна ми Самнсън.
— Голяма работа. Тъй или иначе му предстоят проблеми.
Двамата със Сампсън излязохме от къщата от същата врата. В дърветата пееха птички. Колко мило. Слънцето блестеше високо сред лазурносиньото небе. Хубаво градче беше този Роки Маунт.
Отпред беше спрян голям син събърбън. Старки, Харис и Грифин ни чакаха.
Три слепи мишки.
Освен това трима срещу двама.
84.
Нямаше какво да се правим на ни лук яли, ни лук мирисали. Работата беше ясна. Двамата със Сампсън си извадихме оръжията. Държахме ги с цевите надолу и все още не се целехме към никой от тях. Тримата мъже май не бяха въоръжени. Просто приятелска игра, нали така?
— Тук няма да правим нищо — подвикна Старки към нас. — Тук живеят жена ми и децата ми. Това е добър квартал. И нагоре, и надолу по улицата живеят само почтени хора.
— Освен това тази къща е мястото, където си криеш порно колекцията — добавих аз. — Малко садо-мазо. Спомени от любимите ти от войната.
Той се усмихна слабо и кимна.
— Да, така е. Вие сте детективи, нали? От Вашингтон? Приятели на сержант Елис Купър. Струва ми се, че сте доста далеч от къщи. Защо не вземете да се върнете във Вашингтон, а? Там е по-безопасно, отколкото в Роки Маунт. Ако щете ми вярвайте.
— Знаем какво сте направили — казах му аз. — Поне повечето. Само дето не знаем защо. Но и на това ще му дойде редът. Съвсем близо сме. Долината Ан Лао във Виетнам? Какво е станало там, полковник Старки? Доста лоши неща, а? Положението е излязло от контрол. Защо Трите слепи мишки все още са на служба?