Крейг беше бивш старши агент при тях, който бе отстранен с моя помощ. Все още не знаех колко убийства беше извършил, знаех само за единадесет, а те бяха вероятно много повече. Бърнс и аз вярвахме, че Кайл е наш приятел. Това беше най-лошото предателство в живота ми, но не и единственото.
— През по-голямата част от деня го държим в самостоятелна килия. За негова собствена безопасност, разбира се. Той никак не обича да остава сам. Става още по-луд. Няма пред кого да се пъчи.
— Още нито един психиатър ли не се е опитал да го разбере?
Бърнс поклати глава.
— Не, не. Идеята не е добра. Това би било много опасно за тях.
— Освен това на Кайл ще му хареса вниманието. Той жадува за него. Като наркоман е.
— Точно така.
Двамата се усмихнахме на представата как Кайл стои заключен някъде там, вероятно до края на живота си. За съжаление знаех, че е влязъл във връзка с останалите затворници от сектора с повишена сигурност — и особено с Тран Ван Лу.
— Не мислиш, че Кайл има нещо общо с тези убийства, нали? — попита ме накрая Бърнс.
— Проверих и тази възможност, доколкото можах. Няма никакви улики той да се е познавал с Лу, преди да преместят Лу във Флорънс.
— Аз знам, че е ходил на посещение там, Алекс. Още докато е бил в Бюрото. Определено е ходил в сектора с повишена сигурност и в килиите на смъртниците. Може там да се е запознал с Лу. Възможно е. Опасявам се, че с Кайл никога не можеш да бъдеш сигурен в каквото и да било.
Почти не ми се искаше да мисля, че Кайл по един или друг начин стои зад тази дяволска схема. Но бе възможно. И въпреки това ми се струваше толкова невероятно, че сам не си вярвах.
— Имаше ли време да помислиш върху предложението ми? — попита Бърнс.
— Още нямам точен отговор за теб. Съжалявам. Това е голяма и важна стъпка за мен и за близките ми. Ако това ще те утеши, стъпя ли веднъж на едно място, не се оглеждам за друго.
— Окей, нямам нищо против. Разбираш, надявам се, че не мога да оставя тази оферта да лежи на масата безкрайно?
Кимнах.
— Благодарен съм ти за начина, по който го правиш. Винаги ли си толкова търпелив?
— Когато се налага — отвърна Бърнс, но не продължи. Взе два кафяви плика от кафе масичката и ги плъзна към мен. — Имам тук нещо за теб, Алекс. Я му хвърли едно око.
105.
— Още неща от ресурсите на Бюрото, които искаш да видя — забелязах аз и му се усмихнах.
— Това ще ти хареса — каза убедено Бърнс. — Наистина е добро. И се надявам, полезно. Ще ми се да приключиш по някакъв начин с този случай. Ние също се интересуваме от него.
Бръкнах в единия от пликовете и извадих нещо, прилично на избеляла емблема от ръкав на яке. Приближих я към очите си да я огледам по-добре. Емблемата бе в защитен цвят и на фона й имаше нещо вшито, което приличаше на арбалет. Освен това на нея се виждаше и сламена кукла. Призрачна, страшна кукла. Като онази, която бях видял за пръв път в дома на Елис Купър.
— Тази емблема е от якето на едно шестнайсет годишно гангстерче, член на банда от Ню Йорк — обясни Бърнс. — Бандата, в която членува, се нарича „Призрачни сенки“. За щаб използват различни кафенета по Канал стрийт. Този прийом се нарича „Плаващ остров“. Оперативната група, в която имаше и хора от нюйоркското полицейско управление, го заловила. И той решил да им даде малко информация, която смятал, че ще бъде ценна за ченгетата. Но не била. Обаче може да се окаже ценна за теб.
— В какъв смисъл? — попитах аз.
— Той разправя, че през последните няколко месеца ти е изпратил няколко имейла, Алекс. Използвал компютрите в едно училище за високи технологии в Ню Йорк.
— Той ли е Пехотинеца? — попитах аз, клатейки глава смаяно.
— Не. Но той може да се окаже пратеник на Пехотинеца. Той е виетнамец. Символът на арбалета е от една известна народна приказка. В приказката се разказва, че този арбалет може да убива наведнъж по десет хиляди души. „Призрачните сенки“ се смятат за много мощна организация. Много си падат по символи, легенди и митове… Та както ти казах, това хлапе и неговите съотборници прекарват повечето от времето си из кафенетата. Играят tiến lên, пият café su da. Бандата се преместила от Ню Йорк в Ориндж Каунти в Калифорния. От седемдесетте насам някъде над сто и петдесет хиляди виетнамски бежанци са се заселили там. В Ню Йорк си падала по престъпления във виетнамски стил. Незаконно вкарване на емигранти, измами с кредитни карти, кражба на компютри и части за тях, такива неща. Това помага ли ти?