Кимнах.
— Разбира се.
Бърнс ми подаде другия плик.
— Това тук също може би ще ти помогне. Това е информация за бившия предводител на виетнамската банда.
— Трап Ван Лу.
Бърнс кимна.
— Едно време бях морски пехотинец. Ние си имахме собствени разузнавачи. Пускаха ги във вражеска територия, точно както Старки и компания. Виетнамската война беше партизанска, Алекс. И някои от нашите действаха като партизани. Тяхната работа бе да сеят смърт и ужас в тила на врага. Бяха сурови и храбри момчета, но доста от тях се обезчувствиха. Понякога са прилагали така наречената ситуационна етика.
— Да сеят смърт и ужас в тила на врага? — казах замислено аз. — Искаш да кажеш, тероризъм.
— Аха — кимна Бърнс. — Точно това исках да кажа.
106.
Този път до Колорадо ме откара ФБР. Качиха ме на самолета и ме откараха дотам. Рон Бърнс беше превърнал този случай в негов. Искаше да залови човека или хората, стоящи зад дългата серия убийства.
Изолаторът изглеждаше също така потискащ, както бе изглеждал и при първото ми идване тук. Докато влизах в сектора с повишена сигурност, бях неотклонно наблюдаван от охрана, застанала зад бронирани стъкла. Вратите бяха или яркооранжеви, или светлозелени — странна работа. По голите, оцветени в пясъчножълто, стени имаше камери на всеки три метра.
В килията, в която се бяхме видели с Тран Ван Лу, имаше маса и два стола, завинтени към пода. Този път ми го доведоха трима души от охраната в бронирани жилетки и дебели ръкавици. Запитах се дали напоследък не е имало някакви неприятности. Някакво насилие?
За срещата си с мен китките и глезените на Лу бяха закопчани с белезници. Сивите косми, увиснали от брадичката, ми се сториха по-дълги от последната ни среща.
Извадих емблемата, която Бърнс ми бе дал, и му я показах.
— Какво означава това? Обаче без повече глупости.
— „Призрачни сенки“. Но това вие вече го знаете. Арбалетът е просто фолклор. Просто хрумване.
— А сламената кукла?
Той помълча малко. Забелязах, че хванатите му в белезници ръце се свиха в юмруци.
— Струва ми се, че ви казах, че съм бил разузнавач за американската армия. Понякога в селата си оставяхме визитки. Една от тях, спомням си, бе череп с кръстосани кости и с надпис: Когато желаете, обадете се за поздрав. Американците го намираха за забавно.
— Какво означава сламената кукла? Да не е вашата визитна картичка? На всичките местопрестъпления ли сте я подхвърляли? Или след това в домовете на войниците?
— Може би — сви рамене той. — Вие ми кажете, детектив. Аз не съм бил на местопрестъпленията.
— Какво означава точно тази визитка? Питам ви за сламената кукла.
— Много неща, детектив. Животът не е толкова прост. Животът не е само хапване и решаване на лесни проблеми. В моята родина религията е гъвкава. Будизъм и от Китай, и от Индия. Таоизъм. Конфуцианство. Боготвореното на предците е най-старата и най-оригинална вяра из цял Виетнам.
Почуках с пръст по емблемата. Той я погледна и продължи:
— Понякога хората изгарят или пускат сламената кукла да плава по реката и това е част от ритуал в чест на мъртвите. Злите духове са призраци на онези, които са били убити или които са умрели, без да са погребани както трябва. Сламената кукла представлява заплашително послание, напомнящо на провинилия се, че той е този, който трябва да се намира на мястото на куклата.
Кимнах.
— Разкажете ми всичко, което трябва да знам. Никак не ми се иска да идвам пак тук.
— И не трябва. Нямам никаква нужда от изповед. Това е западняшка концепция.
— Не чувствате ли някаква вина от онова, което се е случило? Умрели са невинни хора.
— И ще продължават да умират. Какво искате да знаете? Мислите ли, че ви дължа нещо заради вашата забележителна детективска работа?
— Признавате ли, че ме използвахте?
Лу сви рамене.
— Не признавам нищо. И защо да признавам? Аз водих партизанска война. Успях да оцелея в джунглите на долината Ан Лао цели шест години. След това успях да оцелея в джунглите на Калифорния и Ню Йорк. Използвам всичко, което ми попадне. Опитвам се да извлека максимум полза от ситуацията. Вие правите същото, сигурен съм.