— Като например в този затвор?
— О, особено пък в затвор. В противен случай дори и умен човек би полудял. Чували сте фразата „жестоко и необичайно“. Килия, която е два на три метра. Двайсет и три часа в денонощието в нея. Единственото средство за комуникация е цепката във вратата.
Наведох се през масата и доближих лице до неговото. Кръвта пулсираше в главата ми. Тран Ван Лу беше Пехотинеца. Нямаше начин да не е той. И той знаеше отговорите на моите въпроси. Дали и той не беше отговорен за всички тези убийства?
— Тогава защо си убил сержант Елис Купър? И другите. Защо е трябвало да умрат? Да не става въпрос за отмъщение? Кажи ми какво, по дяволите, е станало в долината Ан Лао. Кажи ми и ще се махна.
Той поклати глава.
— Вече ви казах достатъчно. Идете си у дома, детектив. Нямате нужда да чуете нищо повече. Да, аз съм Пехотинеца. Останалите отговори ще дойдат в повече на хората от вашата страна. Откажете се от този случай. Само от този, детектив. Оставете го.
107.
Не дадох никакъв признак, че искам да стана и да си тръгна.
Тран Ван Лу ме погледа малко с безразличие, после се усмихна. Очаквал ли беше това? Инат? Тъпотия? Затова ли поначало ме беше въвлякъл? Беше ли говорил с Кайл Крейг за мен? Колко знаеше? Всичко или само някои парченца от мозайката?
— Вашето непрестанно пътуване ми е интересно. Не разбирам хора като вас. Искате да знаете защо се случват ужасни неща. Искате да оправите нещата, макар и само от време на време… Вие и преди сте се занимавали с жестоки убийци. Гари Сонежи, Джефри Шейфър… Кайл Крейг, разбира се. Вашата страна е родила толкова много убийци, Бънди, Дамър и още много, много. Не знам защо става това в толкова цивилизована страна. Страна с толкова блага.
Поклатих глава. Аз също не знаех. Обаче Лу искаше да чуе какво мисля по въпроса. Дали е задавал и на Кайл същите въпроси?
— Винаги съм си мислел, че това има нещо общо с високите очаквания. Много американци очакват да бъдат щастливи, очакват да бъдат обичани. И когато това не става, изпадаме в ярост. Особено пък, ако това ни се случи в детството. Ако вместо с любов се сблъскаме с омраза и насилие. Това, което не разбирам, е защо толкова много американци малтретират децата си.
Лу бе втренчил очи в мен и усещах как погледът му ме пронизва. Дали това не беше убиец от някакъв странен и нов тип? Изглежда, имаше съвест. Разсъждаваше философски. Философ — воин? Колко ли знае? Дали случаят не приключва тук и сега?
— Защо се е налагало на някого да режисира убийството на Елис Купър? — попитах накрая аз. — Прост въпрос. Ще ми отговориш ли?
Той смръщи вежди.
— Добре. Това поне мога да направя за вас. Купър излъга и вас, и вашия приятел Сампсън. Нямаше никакъв друг избор, освен да излъже. Сержант Купър също беше в долината Ан Лао, макар че в досието му не пише нищо такова. Видях го как екзекутира момиченце на дванайсет години. Стройно, красиво, невинно. И я уби, след като я изнасили. Нямам причина да лъжа за това. Сержант Купър беше убиец и насилник… Всички те вършеха злодейства, всички те бяха убийци. Купър, Тейт, Хюстън, Итра. Харис, Грифин и Старки също. Слепите мишки. Те бяха от най-лошите, от най-кръвожадните. Ето затова аз избрах тях да намерят и очистят останалите. Да, това бях аз, детектив. Но вече съм осъден на смърт тук. Нищо повече не можете да ми направите… Никой не каза на полковник Старки защо убийствата стават в Съединените щати. Той не знаеше моята самоличност. Той беше просто ликвидатор и никога не задаваше въпроси. Той просто си искаше само парите… Вярвам в ритуалите и символизма, вярвам и в отмъщението. Виновните са наказани и наказанията отговарят на престъпленията им. Нашите непогребани мъртви са отмъстени и техните души най-накрая могат да намерят покой. Вашите войници си оставяха визитни картички — така постъпих и аз. Имах много време да помисля за всичко това тук, много време да го планирам. Жадувах за отмъщение и не исках то да бъде просто и лесно. Както вие, американците, казвате, исках разплата. И я получих, детектив. Сега душата ми е спокойна.
Нищо не беше така, както бе изглеждало, че е. Елис Купър бе лъгал още от самото начало. Пред мен и Сампсън бе заявил, че е невинен. Но аз повярвах на Тран Ван Лу. Начинът, по който ми разказа това, бе съвсем убедителен. Той бе свидетел на ужасяващи злодейства в своята страна и дори може би сам ги е извършвал. Какъв израз бе употребил Бърнс? Ужас и смърт в тила на врага.