— Той е приятел — казах отчаяно, като погледнах през рамо към Елиът. — Елиът, свали си проклетата маска, за да може да види лицето ти.
Пета глава
Косата на Джейс все още беше влажна, а ръката, с която се прицелваше, беше опъната като въже. Нито един от двамата не сниши оръжие, но Елиът беше свалил маската си и изглеждаше разгневен.
Челюстта му трептеше, докато гледаше към Джейс и мен, а горчивото предположение в очите му беше ясно като ден. И двамата току-що се бяхме изкъпали и аз носех дрехите на Джейс. Не беше трудно да се отгатне какво си мисли, че сме правили. И не можеше да е по-далеч от истината.
— Е… — подхвана Елиът.
— Не започвай — казах, поклащайки глава. — Не започвай даже.
Малка част от горчивината се изпари, но той не свали оръжие.
— Виж ти… ченгето — каза Джейс подигравателно над рамото ми, докато погледът ми заподскача между двамата. — Кажи ми защо да не те застрелям на място. Ти би го направил при първа възможност.
— Дайте ми оръжията си — казах настоятелно и повдигнах длани към тях. — Или и на двамата ще ви се наложи да ме застреляте, за да се докопате един до друг.
Изглежда и двамата се замислиха върху казаното, докато секундите се изнизваха мъчително бавно.
— Всички имаме общ интерес — настоях. — Да се погрижим Дорнан да не нарани никой друг.
Елиът се изхили, пляскайки оръжието си в лявата ми длан. Не го пусна обаче, не и докато Джейс не направи същото, макар и неохотно.
— Мисля, че ще откриеш, че общият интерес си ти — каза Елиът язвително, оставяйки ме да взема оръжието от ръката му. Джейс също пусна пистолета си и аз незабавно освободих пълнителите, като ги оставих да паднат на земята, превръщайки пистолетите в безполезни. Захвърлих ги върху дивана и заобиколих двамата мъже, които бях обичала повече от всичко в различни етапи от живота си. Тях и баща ми.
„Измъчваха ли го?“
„Не.“
„Не си много добър лъжец.“
Сърцето ми се сви.
Извадих оръжието си — единственото, което ставаше за нещо на този етап — и посочих и на двамата да седнат на дивана.
— Настанете се, момчета. Имаме много да наваксваме.
Джейс ме погледна невярващо.
— Ебаваш се с мен, нали?
Елиът промърмори нещо под носа си.
— Моля? — попитах. Нервите ми бяха опънати, а ушите ми бучаха.
Той ми се усмихна широко и повтори силно:
— Казах, че така изглежда.
— Какво изглежда така? — попитах внезапно раздразнена и на двамата.
— Че се чукаш с мен — отвърна Джейс, изглеждайки отегчен, докато заемаше мястото си в най-отдалечения край на дивана. — Мисля, че любовчията ревнува.
— Не ревнувам — сопна се Елиът, като все още не желаеше да седне близо до Джейс.
— Пич, ревнуваш и още как — каза Джейс. — Не се тревожи. Не съм я докоснал. За разлика от баща ми.
Той ме изгледа и нещо болезнено ме сви в гърдите, докато се опитвах да се поставя на негово място.
Толкова бях прецакана.
— Е — започна Джейс, като подпря крака върху масичката за кафе, — значи си ченге, а?
— Бивше — отвърна Елиът хапливо, навъртайки се около другия край на дивана.
— Ясно — каза Джейс презрително, очевидно съмнявайки се. — Както и да е. Какво, по дяволите, правиш в апартамента ми?
Елиът стисна юмруци.
— Ел… — казах нежно, предупреждавайки и молейки го едновременно.
— Тук съм да се убедя, че не убиваш момичето ми.
Джейс се засмя горчиво и ме погледна.
— Значи наистина ти е гадже.
Загледах се в Елиът раздразнена.
— Бивше — казах категорично. — Той е бившето ми гадже.
— Така ли? — отвърна Джейс. — И той ли те е мислил за мъртва в продължение на шест години, или този ад е запазен специално за мен?
Отново онази болка, която присвиваше гърдите ми като пепелянка, увита около студеното ми мъртво сърце. О, господи! Това беше толкова трудно. Лицето на Джейс беше изпълнено с толкова гняв и болка и това, което ми се искаше да направя, бе да ги залича, но не можех.
Изглежда можех единствено да влоша нещата.
— Аз съм този, който я спаси от шибаното ти семейство — намеси се Елиът пламенно, докато измерваше Джейс с поглед. Джейс се изправи от мястото си и двамата застанаха лице в лице със стиснати юмруци и горящи погледи.
— Обаче не успя да ѝ попречиш да се върне, а, свалячо? — контрира Джейс. Стопяваха разстоянието помежду си светкавично, сякаш бяха придвижвани от някаква магнетична ярост, която им заповядваше да си откъснат главите.
— Спрете! — извиках.
И двамата ме погледнаха така, сякаш бяха забравили, че съм там.