— Моля ви — замолих. — Моля ви, не може ли вместо всичкото това перчене да поговорим?
Джейс повдигна вежда, но отстъпи с крачка от Елиът.
— Току-що уби четирима души, а сега искаш да седнем и да поговорим?
— Мъжът има право — каза Елиът, потърквайки брадичка. — Станала си много властна.
— Изключително властна — съгласи се Джейс и зае мястото си на дивана.
— Е — отвърнах саркастично с изкуствена усмивка на лицето, — не сте ли просто най-добри приятели изведнъж?
Елиът се засмя горчиво и се настани в другия край на дивана, колкото се може по-далеч от Джейс, но все пак беше седнал. Преборих се с желанието си да завъртя очи и вместо това седнах върху масичката за кафе, като подпрях крака на ръба на дивана. Бях с лице и към двамата и така можех да се мушна между тях, ако още едно мерене на пишки излезеше извън контрол. Беше повече от ясно, че и двамата са в пълна бойна готовност, но поне не размятаха юмруци. Засега.
Захапах устна и се загледах в облегалката на дивана, опитвайки се да измисля откъде да започна.
— Ужасно мълчалива си за момиче, което иска да поговорим — каза Джейс.
Преместих поглед към него.
— Просто се опитвам да намеря подходящите думи.
— Откъде разбра, че е тя? — Елиът попита Джейс внезапно, прекъсвайки ме така сякаш не съществувах.
— Получи обаждане — казах аз изведнъж и изправих гръб. — Кой беше? Знаят ли коя съм?
Джейс повдигна ръце пред себе си, очевидно раздразнен от вълната въпроси.
— Уоу! Беше мъртва в продължение на шест години, а сега си тук и чукаш баща ми и ти си тази, която задава въпроси?
Отново се приведох. Беше прав.
— Извинявай — промърморих.
— Накарах един приятел да проучи някои неща. Теб, по-точно — каза той, гледайки към Елиът. — Следите ни доведоха до онази нощ в болницата, където Джулиет се предполагаше, че е умряла.
Елиът повдигна вежди.
— Значи въз основа на това си отгатнал коя е тя? Това ми изглежда като доста голям скок в мрака.
Джейс стисна зъби и изглеждаше така сякаш си събираше мислите.
— Нямах намерение да се ровя — каза той, а бузите му почервеняха леко. Игнорира Елиът и се обърна директно към мен. — Онази нощ, когато баща ми те… промуши.
Елиът си пое рязко въздух, когато Джейс каза „промуши“ и аз повдигнах показалец, за да му дам знак да запази мълчание. Все още не знаеше за онази нощ, когато Дорнан ме завърза и завря лице между краката ми, преди да реши да забие нож в бедрото ми.
Е, вече знаеше.
— Беше… ранена — продължи Джейс — и дрехите ти бяха целите в кръв. Кълна се, не се опитвах да намеря нещо… но видях татуса ти… и за секунда си помислих, че виждам това, което крие.
Разбира се. Белезите ми. Никога нямаше да се отърва от тях.
— Беше само за секунда — каза Джейс, а гласът му беше на път да се пречупи. — Казах си, че не е нищо. Че просто си внушавам разни неща. Беше мъртва! И не приличаше на теб. Насилих се да го забравя. Но когато получих онова обаждане… трябваше да погледна отново. Трябваше да знам. — Лицето му беше набраздено с ужаса от миналото ни. — През всичкото това време си била под носа ми.
Не знаех колко дълго още можех да издържа. Пропуквах се, разпадайки се под тежестта на измамата си. Какво ли си мислеше за мен?
Божичко, сигурно ме мразеше адски много за нещата, които бях направила.
Елиът наруши създалото се напрежение, като добави още и от себе си:
— Била ти е под носа от няколко месеца. Баща ти и братята ти? Те са били под носа ти в продължение на шест шибани години. И не си се опитал да се измъкнеш? Не си се опитал да убиеш нито един от тях? След всичко, което ѝ направиха? След това, което сложиха в нея?
Лицето на Джейс пребледня, аз извъртях рязко глава, а умоляващият ми поглед срещна този на Елиът.
— Ел, недей — казах, а в гърлото ми се надигна паника. — Не и това.
Той се изправи.
— Държах я, докато я разкъсваха отново! — В очите му имаше сълзи, а Джейс ни зяпаше с отворена уста, задъхвайки се като златна рибка.
— Какви ги говори той, Джулс — попита Джейс, а кожата му изведнъж беше станала бяла като платно. Пребледняла, лишена от всякакъв цвят, топлина или жизненост.
— По дяволите, забременя от онова, които ѝ направиха — извика Елиът, сочейки към мен, докато говореше на Джейс.
Джейс се задави, а очите му се оцъклиха.
— Джулс, говори с мен. Не искам той да ми казва тези неща. Говори с мен.
Присвих рамене, а хладното оръжие натежа в ръката ми.
— Какво искаш да кажа? — попитах тихо. — Не лъже. Наистина се случи. Вече няма значение.
— Няма значение — промърмори Джейс невярващо, повтаряйки думите ми. — Разбира се, че има значение. Казах ти да ми кажеш всичко. Какво още криеш?