Никога не съм била привърженичка на пушенето или на алкохола, но ако в този момент някой ми предложеше бутилка вино и цигара, щях да я запаля и да дръпвам всеки път от раковата клечка, когато не отпивах вино направо от бутилката. После се сетих как лапах хуя на Дорнан, докато той издишваше пушека си върху мен, и изведнъж копнежът ми изчезна.
Алкохолът щеше да ми дойде най-добре в момента.
Изглежда Джейс сякаш прочете мислите ми. Повдигна шишето с водка пред лицето ми и я размаха неохотно. Чудесно.
— Имам нужда от лед, ако ще пия водка — казах и заобиколих счупените стъкла, за да стигна до хладилника. Взех две чаши, напълних ги с лед и се върнах да седна на пода до Джейс.
Той напълни двете чаши моментално и бутна едната към мен, където наблюдавах как от кондензацията се оформяха капчици и потичаха надолу по заскрежената чаша. До мен ледът в чашата на Джейс издрънча, когато той изпи съдържанието ѝ на екс.
Обърнах глава, така че да мога да го виждам, притискайки ухо към кухненския шкаф, докато той си наливаше още една чаша.
— Не бива да се отрязваш — казах, доволна, че бученето в ушите ми беше намаляло. — Някой друг може да се появи на терасата ти.
Джейс ме погледна косо и завъртя кубчетата лед из чашата си, а те издрънчаха, удряйки се в стените ѝ.
— Защо, имаш друго гадже, което следи джипиеса на телефона ти?
Завъртях очи.
— Бивше гадже. И, не. Няма друг.
Джейс се замисли за известно време, преди да проговори отново. Да наблюдавам как понякога устните му потрепват, когато е замислен, и линиите, които се появяват и изчезват от челото му, ме оставяше като хипнотизирана от присъствието му. Най-накрая. Бях тук с него. Не като Сами. Просто като себе си. Просто ние.
Каквото и шибано „ние“ да бяхме.
Изведнъж се почувствах много, много щастлива и много, много радостна, че съм жива. Чувствата прорязваха дълбоко гърдите ми — физическа болка, която ме караше да треперя. От доста време не се бях чувствала радостна, че съм жива.
Просто бях съществувала през последните шест години. Това… беше много по-добре.
Джейс ме погледна, довърши втората си чашка и я тресна на пода между нас. Не се раздвижи да си налее трета.
— Наистина е инсценирал смъртта ти, нали?
Кимнах.
— Напуснал е работа… събрал си е багажа и се е преместил в Шибанил, за да бъдеш в безопасност?
Кимнах отново.
— Да.
— Какво поиска в замяна? — Въпросът на Джейс криеше опасна нотка.
— Какво?
Джейс взе недокоснатото ми питие и го изпи точно за три секунди, след което остави чашата на пода.
— Как му се отплати? Какво трябваше да правиш?
Повдигнах се леко на място и се намръщих.
— Нищо.
Говореше за връзката ни. Прочистих гърло.
— Виж — казах, — тормозих го доста дълго, преди да се престраши даже да остане сам в една стая с мен. Не е това, което си мислиш. Обичах го.
Джейс изсумтя.
— Влюбваш се в похитителя си, а?
Наежих се разгневено.
— Той е добър мъж. Отказа се от всичко заради мен. От кариерата си. От бъдещето си. От безопасността си. И знаеш ли как му се отблагодарявах? Чаках, докато тръгне на смотаната си работа, на която ходеше, за да ни издържа, и се опитвах да се натровя в скапания му гараж.
Сълзи от ярост и срам запариха очите ми и се търкулнаха по устните ми, където ги избърсах гневно. Лицето на Джейс се промени от раздразнено до грубо и той се опита да обхване ръката ми, докато палецът му се потъркваше в белязаната кожа на китката ми. Никога преди не я беше забелязвал, но сега я приближи по-близо и се взря в нея — знак за още един неуспешен опит за самоубийство.
— Не знаех — каза той. — Съжалявам.
Издърпах ръката си, избърсах бузите си, придърпах коленете си към гърдите и ги прегърнах.
— Няма за какво да съжаляваш — измънках, поклащайки глава. — Просто не говори за него така, става ли? Ако не беше той, наистина щях да съм мъртва.
— Е — каза Джейс, а цялото му държане сега беше по-нежно и внимателно, докато продължаваше да се взира в китките ми, — предполагам трябва да съм благодарен.
Усмихнах се тъжно.
— Искам да кажа, няма да му благодаря — побърза Джейс да добави. — Шибанякът иска да ме убие. Но за теб… Направил е нещо добро.
— Да — казах срамежливо. — Е, той знае какво изпитвам… — Осъзнах гафа си. — … изпитвах към теб. Това беше причината, поради която скъса с мен.
Очите на Джейс светнаха от чутото, а веждите му почти се докоснаха до тавана над нас.
— Той е скъсал с теб заради мен?
— Не спирах да викам името ти в леглото — обясних. Джейс се засмя с тих, дрезгав смях, който ме накара да се изчервя, когато осъзнах какво бях казала току-що. — Не така.