Взех ключовете за колата му, затръшнах вратата зад мен и потеглих към частната болница, където знаех, че са преместили Дорнан.
Исках да видя болката му. Исках да видя точно колко близо до смъртта го бях докарала.
Когато пристигнах в болницата, влязох в огромното фоайе и моментално разпознах съпругата на Дорнан, която говореше по телефона в ъгъла. Приведох се зад една огромна ваза с папрати, молейки се да не ме е видяла. Изглежда наистина не ме беше забелязала, защото приключи разговора си и се върна до асансьорите. Наблюдавах я как натисна бутона за изкачване и изчака търпеливо, след което пристъпи в асансьора. Вратите се затвориха тихо след нея. Числата над тях започнаха да отброяваха всеки следващ етаж, спирайки за момент на пет. Етаж пети, това трябваше да е. Едно голямо табло показваше, че интензивното отделение се намира на петия етаж, което имаше смисъл. Закисках се тихо, когато си представих Дорнан закачен за машини и дихателни тръби.
Каквито и рани да бе получил, надявах се, че бяха адски болезнени.
Затичах се по стълбите, опитвайки се да остана незабелязана. Не ми пукаше, ако някой Джипси Брадър ме видеше — все пак бях вманиачената клубна курва, която никога не се откъсваше от него, освен ако не се налагаше. Но не ми се искаше кучката, която Дорнан имаше за съпруга, да ме види и да започне меле.
Пет етажа по-късно вече бях толкова задъхана, че дробовете ми хриптяха. Преди бях толкова атлетична, помислих си, докато успокоявах дишането си на стълбището. Е, напоследък единственото ми упражнение беше сексът, затова нямаше нищо чудно в това, че бях останала без въздух.
Изминаха няколко секунди, преди да се съвзема. Бях нервна, стомахът ми беше свит на топка и не бях сигурна защо.
Джейс. Джими. Ето ти две причини „защо“. Чудех се дали някой ме подозираше в нещо.
Влязох в болничния коридор, поставяйки на лицето си изражение, което целеше да отговори на представата за притеснено гадже.
Погледнах надолу към облеклото си, доволна, че носех нещо достойно за имиджа на Сами. Черна тениска, която прилепваше на всички правилни места и имаше дълбоко деколте, в комплект с черни дънки и семпли пантофки. Не беше обичайното курвенско облекло, но щеше да свърши работа.
Слава богу, че Джейс се беше сетил да ми вземе сака от клуба. Не мисля, че неговото долнище щеше да свърши работа.
Веднага щом пристъпих в коридора, разбрах в коя стая се намира Дорнан. По средата на дългия коридор една от вратите беше обградена от трима Джипси Брадъри, които изглеждаха адски не на място в болницата. В същото време изглеждаха така, сякаш не би искал да се забъркваш с тях. Което, предполагам, беше цялата идея.
Навъртах се пред стълбището, чакайки някой от тях да ме забележи. Разбира се, след около три секунди най-ниският от тримата силно татуирани мъже се отправи към мен, а голата му глава проблесна под флуоресцентната светлина.
Усмихнах се признателно, когато ме приближи.
— Здравей.
Той се усмихна.
— Какво правиш тук, миличка? Президентът все още е в безсъзнание.
Кимнах, изстисквайки една сълза за по-голям ефект.
— Не знам какво да правя — отвърнах отчаяно. — Толкова се притеснявам за него.
Мъжът се замисли за момент, след което погледна към стаята, от която беше дошъл.
— Виж — каза той, — позволено е само за семейството.
— Знам — отвърнах обезсърчена. — Просто… ако се събуди… не искам да си мисли, че не съм била тук и не съм се притеснявала за него, нали знаеш? Но не искам да разстройвам семейството му. — Поставих ръце на лицето си, преструвайки се на разтревожена. — Можеш ли да ми помогнеш?
Запърхах с шибаните си мигли и простакът се върза. Мъжете бяха такива идиоти понякога. В този случай не беше в негова полза.
— Изчакай тук, кукло. Ще ти кажа, когато жена му си тръгне.
Усмихнах се признателно и го наблюдавах, докато се връща обратно до стаята и застава на пост с останалите двама байкъри. И тримата бяха около възрастта на Дорнан, всички трябва да са били в клуба, когато баща ми е умрял.
Предателски копелета. Ако зависеше от мен, ако имах силата и средствата, всички те също щяха да бъдат мъртви.