— Джулиет.
Шестнадесета глава
Всеки ден в продължение на шест години не спирах да се моля, че ще намеря обратно пътя към момчето, което обичах.
Докато един ден най-накрая не го направих.
Но това е забавното на живота. Нищо хубаво не продължава вечно, не и за мен поне. Мислиш, че си този, който притежава силата, или поне аз мислех така, но тогава станах небрежна. Една малка грешка и вече бях безсилна да спра това, което щеше да последва.
Хората си мислят, че парите означават власт, но всичките пари в банковата ми сметка, мръсните изпрани банкноти, които баща ми ми беше оставил, бяха безпомощни.
Парите не означаваха власт. Властта притежаваше този, който държеше ножа в ръката си и дълбаеше плитки разрези по кожата ти.
Властта притежаваше този, който те владееше.
Някога имах власт.
Сега нямах нищо.