— Бъдете спокоен, господарю.
— Слушам те.
— Господарю, и брат ми, и особено аз не понасяме червените и черните мантии12. Моля да ни разрешите да се оттеглим.
— Нима въобще не ви вълнуват моите работи, господин дьо Жоайоз, та искате да си отидете в такъв момент! — извика Анри.
— Не мислете така, господарю — всичко, което ви засяга, ме вълнува дълбоко. Но аз съм слаб човек — след всяка екзекуция боледувам по цяла седмица.
— Искаш да ме изоставиш, Ан? — попита с печален глас Анри.
— За Бога, господарю, вие сте прекалено взискателен. Не ви ли стига екзекуцията, та искате да се наслаждавате и на малодушието на вашите приятели.
— Остани, Жоайоз, остани. Ще бъде много интересно.
— Не се съмнявам. Дори се страхувам, че ще стане твърде интересно и няма да издържа. Разрешавате ми, господарю, нали?
И Жоайоз тръгна към вратата.
— Какво пък — произнесе Анри с въздишка, — прави каквото искаш. Явно съм обречен на самота.
И като смръщи чело, той се обърна към майка си с надеждата тя да не е чула разговора му с фаворита.
Екатерина имаше слух не по-лош от зрението си, но когато искаше, не чуваше нищо.
През това време Жоайоз шепнеше на брат си:
— По-бързо, по-бързо, дьо Бушаж! Да се промъкнем, докато влизат съветниците. Кралят ни каза „да“, но след миг може да каже и „не“.
— Благодаря ти, братко — отговори юношата. — Нямах търпение да се махна.
Когато се обърна, кралят видя, че младежите вече ги няма, въздъхна и целуна кученцето.
Глава 5
Съветниците стояха мълчаливо в дъното на кралската ложа и чакаха кога негово величество ще заговори.
Кралят помълча и се обърна към тях.
— Е, какво ново, господа? — попита той. — Здравейте, господин Брисон.
— Господарю — отговори председателят с присъщото му достойнство, — идваме по желание на господин дьо Ту и ви молим да помилвате престъпника. Ако обещаете това, той ще направи някои разкрития.
— Нима вече не ги е направил, господин председателю? — възрази кралят.
— Да, господарю, частично, но нима те са достатъчни за ваше величество?
— Това е моя работа, господине.
— Означава ли това, че ваше величество знае за участието на Испания в това дело?
— На Испания? Да, господин председателю, както и на други страни.
— Би трябвало да се докаже официално.
— Затова, господин председателю — намеси се Екатерина, — кралят смята да отложи екзекуцията, ако виновният напише и подпише признанията, направени от него по време на изтезанията.
Брисон погледна към краля.
— Имам такова намерение — каза Анри, — няма да крия повече. Упълномощавам ви, господин Брисон, да съобщите това на осъдения.
— Имате ли и други заповеди, ваше величество?
— Не. Но признанията трябва да се повторят пред народа, в противен случай ще отменя помилването.
— Слушам, господарю. Трябва ли да назове имената на съучастниците си?
— Всички имена, без изключение.
— Дори ако показанията уличават тези хора в държавна измяна и въоръжен метеж?
— Дори и ако това са най-близките ми роднини.
— Всичко ще бъде направено според волята на ваше величество.
— Но без недоразумения, господин Брисон. Да занесат на осъдения перо и хартия. Да напише признанията си публично — така ще покаже, че разчита на нашето милосърдие. А след това ще видим.
— Но мога ли да обещая?…
— Разбира се!
И покланяйки се на краля, господин Брисон излезе след съветниците.
— Той ще проговори, господарю — каза Луиза Лотарингска, треперейки цялата. — Ще проговори и ваше величество ще го помилва. Вижте, на устните му е излязла пяна.
— Търси с поглед някого — каза Екатерина. — Но кого?
— Не е трудно да се досетим, дявол да го вземе! — възкликна Анри III. — Търси Пармския херцог, херцог дьо Гиз, търси негово католическо величество моя брат13. Търси, търси! Нима си въобразяваш, че на Гревския площад е по-лесно да се направи засада, отколкото по пътя?
Салсед видя, че стрелците тръгнаха за конете, видя как в кралската ложа влязоха председателят и съветниците и след това си отидоха; той разбра, че кралят, е заповядал да се извърши екзекуцията.
Тогава на устните му се появи кървавата пяна, забелязана от младата кралица. Обзет от предсмъртно нетърпение, той ги беше изпохапал до кръв.
— Няма никого! — прошепна той. — Никого от тези, които обещаха да ми помогнат… Подлеци! Подлеци! Подлеци!
Лейтенант Таншон се приближи до ешафода и се обърна към палача:
— Пригответе се.
И даде знак на помощниците си да доведат конете, Когато конете бяха на ъгъла на улица Ванери, един познат ни красив младеж скочи от камъка, на който стоеше, блъснат от петнадесет-шестнадесетгодишен юноша, явно увлечен от ужасното зрелище.
12
Имат се предвид членовете на парламента, подчертано презирани от родовата аристокрация. — Б.пр.