В същия миг покрай ушите на Анри изсвистя куршум, без да го засегне.
Анри се хвърли върху слугата.
Той стреля втори път, но пистолетът засече.
— Нима не виждаш, безумецо, че съм без оръжие! — възкликна Анри. — Престани, най-после да се биеш! Виж, виж какво става наоколо!
Тласна Реми към прозореца и с юмрук изби рамката.
После посочи на слугата на Диана безкрайната водна ивица, която се белееше на хоризонта и се приближаваше с глух шум като безбройни войски все по-близо.
— Вода! — прошепна Реми.
— Да, вода, вода! — възкликна Анри. — Тя залива всичко. Погледни какво става тук: реката е излязла от бреговете си! Още пет минути и ще бъде невъзможно да се измъкнем.
— Госпожо! — извика Реми. — Госпожо!
— Не крещи, Реми, запази спокойствие. Оседлай коня, бързо, бързо!
„Той я обича — каза си Реми, — той ще я спаси.“
Реми се втурна към конюшнята, Анри изтича по стълбата към втория етаж.
На зова на Реми Диана отвори вратата.
Дьо Бушаж я взе на ръце като дете. Но тя, въобразила си, че е жертва на измяна, се съпротивляваше с всички сили.
— Кажи й — викна Анри, — кажи най-после, че искам да я спася!
Реми чу възгласа на Анри в мига, в който, оседлал двата коня, ги водеше към къщата.
— Да, да! — потвърди той. — Да, госпожо, той ще ви спаси! На път! На път!
Глава 6
Без да губи време да успокоява Диана, Анри я изнесе от къщата и понечи да я постави пред себе си на своя кон, но тя с движение, което изразяваше открита неприязън, се изплъзна от ръцете му.
— Какво правите, госпожо — възкликна Анри, — и колко превратно тълкувате най-съкровените ми подбуди! Погледнете, погледнете ето там птиците — те отлитат стремглаво далече оттук!
Диана не отговори нищо; тя възседна своя кон и препусна в бърз алюр. Но след двудневна почти непрекъсната езда конете бяха изтощени. Анри се обръщаше постоянно и като виждаше, че Реми и Диана изостават от него, всеки път казваше:
— Погледнете, госпожо, колко моят кон изпреварва вашите, въпреки че го възпирам, колкото мога. В името на всичко свято дайте ми вашия кон, а вие вземете моя.
— Благодаря, господине — неотклонно отговаряше Диана с все същия спокоен глас, в който не можеше да се долови и най-малко вълнение.
— Госпожо — възкликна изведнъж Анри, погледнал с отчаяние назад, — водата ни настига! Чуйте! Чуйте!
Действително, в същия миг се раздаде ужасен трясък: бентът на близкото селище не издържа напора на водата; греди, дъски, пръст — всичко отстъпи пред неудържимия натиск и водата рукна в близката дъбова горичка. Виждаше се как се разтърсват короните на дърветата, чуваше се как печално скърцат клоните сякаш рой демони профучаваха в гъстия шумак.
Диана пришпори коня, а и той самият, усетил страшната опасност, правеше отчаяни усилия, за да избегне гибелта.
При това водата все повече прииждаше и беше ясно — след някакви си десет минути тя ще погълне пътниците.
Анри спираше постоянно, изчакваше Реми и Диана и викаше:
— За Бога, по-бързо! Водата е по петите ни, вече е съвсем близко! Ето я!
Действително, водата вече ги настигаше — пенлива, бушуваща; тя понесе като перце къщичката, където Реми беше намерил убежище за своята господарка, грабна като сламка лодката, привързана към върбата на брега на ручея, и величествена, могъща, като се свиваше и отпускаше подобно на неудържимо пълзяща напред исполинска змия, се движеше застрашително към конниците.
Анри ахна от ужас и се хвърли към водата, сякаш искаше да се срази с нея.
— Нима не виждате, че ви заплашва гибел! — закрещя отчаяно той. — Госпожо, докато още има време, седнете при мен на моя кон!
— Не, господине — отговори Диана.
— Една минута още — и ще бъде късно!… Огледайте се! Огледайте се!
Диана се огледа — водата беше на някакви си петдесет крачки от тях.
— Оставям се на произвола на съдбата! — промълви тя. — А вие, господине, спасявайте се! Бягайте оттук!
Конят на Реми падна на предните си крака напълно изтощен и всичките усилия на конника да го вдигне на крака, се оказаха напразни.
— Спасете моята господарка! Спасете я даже и против нейната воля! — извика Реми.
В същия миг, докато той се мъчеше да освободи краката си от стремената, потоци вода се изсипаха върху му с неимоверна сила.
Като видя това, неговата господарка нададе отчаян вопъл и скочи от коня си, решена да умре заедно с верния слуга.