Глава 9
Извън себе си от радост дьо Бушаж побърза да отиде при Реми и Диана.
— Бъдете готови след четвърт час — каза той, — тръгваме. Ще намерите два оседлани коня на двора; трябва да се присъедините незабелязано към нашия отряд и да не разговаряте с никого.
След това Анри излезе на балкона, който опасваше дома, и извика:
— Тръбачи на ониските кавалеристи, свирете сбор!
Сигналът се разнесе звънливо из селото; лейтенантът доведе хората си и те тутакси се строиха пред къщата.
— Войници — обърна се към тях Анри, — адмирал дьо Жоайоз ме назначи за ваш командир; той ми възложи да направя разузнаване. Кой ще ме последва доброволно?
Всичките триста души направиха крачка напред като един.
— Благодаря ви — каза Анри, — не напразно вие бяхте доблестен пример за цялата армия; но мога да взема със себе си само сто души. Господине — обърна се той към лейтенанта, — моля ви, теглете жребий.
Докато лейтенантът вършеше възложената му задача, адмирал дьо Жоайоз даваше, последни указания на брат си.
— Слушай ме внимателно, Анри — говореше той. — Равнината бързо изсъхва; местните жители твърдят, че може да се премине между Контик и Рюпелмонд. Вашият път е между две реки — Рюпел и Шелда. Преди да стигнете до Рюпелмонд, ще намерите докараните от Антверпен лодки и ще преминете с тях през Шелда. Надявам се, че по пътя към Рюпелмонд ще намерите или продоволствени складове, или мелници.
Като изслуша брат си, Анри веднага стана; искаше да тръгне, колкото се може по-бързо.
— Почакай — спря го Жоайоз. — Ти забравяш главното: моите хора заловиха трима селяни, единия ти го давам като водач. Никаква милост: при първия опит за измяна — куршум или удар с кинжал.
С тези думи адмиралът прегърна брат си и изкомандува: „На конете!“
Анри определи двама души със заредени пистолети в ръка да конвоират водача. Реми и неговата спътничка се държаха на разстояние сред войниците. Дьо Бушаж не даде никакви нареждания за тях, смятайки, че присъствието на непознатите лица и без това е възбудило достатъчно любопитството на всички.
Сам той застана начело на отряда.
Вървяха бавно: твърдата почва често изчезваше под копитата на конете и целият отряд затъваше в тинята. От време на време в равнината се появяваха някакви призраци, бягащи, без да се оглеждат: това бяха или селяни, върнали се твърде бързо по родните си места, или французи, които не знаеха приятели ли са срещнали, или врагове.
Като изминаха две левги, смелите разузнавачи достигнаха река Рюпел, покрай брега й минаваше павиран път; но сега след трудностите дойдоха опасностите: два-три коня нараниха краката си в неплътно наредените камъни; други, подхлъзнали се на покритата с тиня настилка, паднаха в реката и загинаха заедно с ездачите. И като завършек по отряда няколко пъти стреляха от лодките, спрели на отсрещния бряг. В тези трудни условия Анри се изяви като достоен предводител и истински приятел на войниците; като действуваше внимателно и разумно, той водеше хората към спасение и рискуваше само собствения си живот.
Малко преди Рюпелмонд ониските кавалеристи се натъкнаха на няколко френски войници, приседнали около купчинка тлеещ торф. Нещастниците печаха къс конско месо: това беше единствената храна, с която бяха успели да се сдобият през последните две денонощия.
Като видяха конниците, участвуващите в това жалко пиршество се уплашиха и понечиха да избягат, но един от тях спря другарите си с думите:
— От какво да се боим? Ако това са врагове, ще ни убият и поне всичко ще се свърши наведнъж.
— Франция! Франция! — извика Анри, като чу тези думи. — Елате при нас по-бързо, несретници!
Измъчените французи дотичаха при съотечествениците си; веднага им раздадоха плащове, дадоха им да глътнат хвойнова ракия и им разрешиха да пътуват заедно със слугите, по двама на кон. Те с радост се присъединиха към отряда.
Накрая късно през нощта се добраха до Шелда. Всичко наоколо бе потънало в мрак; на самия бряг ониските кавалеристи завариха двама мъже, на развален фламандски език те уговаряха лодкаря да ги превози на другия бряг. Лодкарят отказваше и освен това ги заплашваше. Лейтенантът, който говореше фламандски, спря отряда, а самият той, като слезе от коня, се приближи безшумно до спорещите и чу следните думи, казани от лодкаря:
— Вие сте французи, следователно трябва да умрете тук; вие няма да попаднете на другия бряг.
Единият от мъжете допря кинжал до гърлото на лодкаря и вече без да се опитва да изкълчва речта си, каза на чист френски език: