Выбрать главу

— Да умреш ще ти се наложи на тебе, макар и да си фламандец, ако не ни превозиш веднага!

— Дръжте го, господине, дръжте го! — извика лейтенантът. — Ние ще ви помогнем.

Французинът от учудване отслаби хватката; като се възползува от това, лодкарят се изтръгна и отплава чевръсто.

Един от кавалеристите съобрази веднага, че лодката може да бъде много полезна и с изстрел от пистолет го уби на място.

Останалата без гребец лодка се преобърна и вълните я изхвърлиха обратно на брега. Французите, които спореха с лодкаря, седнаха първи в нея. Това явно желание за отделяне учуди и разтревожи лейтенанта и той попита:

— Позволете да ви запитам, господа, кои сте вие?

— Господине, ние сме морски офицери. А вие, както се вижда, сте ониските кавалеристи?

— Да, господине; не желаете ли да се присъедините към нашия отряд?

— На драго сърне, господа.

— В такъв случай качете се на талигата, ако сте много уморени, за да не вървите пешком.

— Разрешете да ви попитаме къде отивате? — попита вторият морски офицер, който бе мълчал дотогава.

— Заповядано ни е да стигнем до Рюпелмонд, господине.

— Бъдете внимателни — продължи същият офицер, — днес сутринта в тази посока мина испански отряд, очевидно излязъл от Антверпен.

— Почакайте — каза лейтенантът, — ще повикам нашия командир. — Той направи знак на Анри да дойде и му обясни за какво става дума.

— От колко души беше отрядът? — попита дьо Бушаж.

— Петдесет.

— Е, и какво? Това плаши ли ви?

— Не, графе, но мисля, че трябва да вземем лодката с нас; тя събира двадесет души и ако се наложи да се пресече реката, това може да стане на пет пъти, като конете се държат за юздите.

— Съгласен съм — каза Анри, — вземете лодката. А дали при вливането на Рюпел в Шелда има някакво жилище?

— Там има цяло селище — добави някой.

— Отиваме там: ъгълът, образуван от сливането на двете реки, трябва да е превъзходна позиция… Напред, войници! Разпоредете се двама да се качат в лодката и да я придвижат в посоката, в която ще тръгнем ние.

— Ако разрешите — каза единият от морските офицери, — в лодката ще се качим ние.

— Съгласен съм, господа — отговори Анри, — но не ни губете от поглед и се присъединете към нас, щом влезем в селището.

— Чудесно — каза все същият морски офицер и със силен замах на греблата отплава от брега.

„Странно — помисли Анри, когато отрядът потегли, — този глас ми е много познат.“

След час те бяха вече в селището, действително завзето от испанците, за които бе говорил морският офицер. Атакувани внезапно, испанците почти не се съпротивляваха. Дьо Бушаж заповяда пленниците да се обезоръжат и да се затворят в една от къщите; по негова заповед те бяха охранявани от десет души. След това Анри се разпореди хората да се нахранят на смени по двадесет души. Вечерята вече беше готова: това беше вечерята на пленените ненадейно испанци.

Преди да се нахрани сам, Анри направи проверка на постовете. Върна се след половин час. Въпреки че беше помолил офицерите да вечерят без него, те не се бяха докоснали до нищо, но някои бяха задрямали от умора.

При появата на графа заспалите се събудиха, а тези, които бодърствуваха, скочиха на крака. Анри огледа просторната стая.

Медните лампи, окачени на тавана, хвърляха слаба, мътна светлина.

Видът на масата, струпана с пшенични хлебчета, печени свински бутове и чашите с пенлива бира, би раздразнил апетита не само на хора, не яли и не пили цели денонощия.

На дьо Бушаж посочиха оставеното за него почетно място.

Той седна и предложи на всички да започнат да се хранят. По това, колко енергично затракаха веднага ножовете и вилиците по фаянсовите чинии, Анри можеше да направя заключение, че го бяха очаквали с известно нетърпение и че идването му е било желано за всички.

— Всъщност — попита той лейтенанта, — дойдоха ли нашите морски офицери?

— Да, господине.

— Къде са?

— Ето там, на края на масата.

Действително, офицерите не само седяха на далечния край на масата, но и бяха избрали най-тъмното място в цялата стая.

— Господа — каза им Анри, — там ви е неудобно и вие, струва ми се, нищо не ядете.

— Благодарности, графе — отговори единият от тях, — много сме уморени и много повече се нуждаем от почивка, отколкото от храна; вече казахме това на господа офицерите, но те настояха да седнем на масата, като твърдяха, че такава е вашата заповед.

Анри слушаше с най-голямо внимание, но беше ясно, че гласът го интересуваше повече, отколкото отговора.

— Вашият другар на същото мнение ли е? — попита той, когато морският офицер млъкна.