— Ваше височество целия отряд ли ще вземе?
— Да.
— Слушам, монсеньор — с поклон отговори Анри. — След колко време ваша светлост смята да потегли?
— Незабавно, графе.
— Хей, кой е там? — викна Анри.
От пресечката веднага, сякаш бе чакал там своя началник, изскочи все същият лейтенант.
Анри му даде нужните нареждания и след миг от всички страни започнаха да се стичат към площада кавалеристите, готови за път.
Херцогът свика господа офицерите и им съобщи:
— Господа, както изглежда, принц Орански е пратил подире ми преследвачи, но не подобава на член от френския кралски дом да се остави да бъде пленен. Затова да отстъпим пред численото превъзходство на противника и да се оттеглим към Брюксел. Докато съм с вас, съм спокоен за живота и свободата сп.
После отведе Орили малко по-встрани и се обърна към него със следните думи:
— Ти ще останеш тук. Тази жена не може да ни съпровожда. Ще бъдем толкова бързи, че дамата просто ще се изтощи.
— Закъде тръгва монсеньорът?
— За Франция и вероятно ще остана в някое от моите имения, да речем, в Шато Тиери. Ще доведеш там прекрасната непозната.
— Но може би тя няма да пожелае да бъде доведена?
— Да не си луд! Ти няма да я доведеш при мен, а при граф дьо Бушаж. Какво ти става — сякаш за пръв път ми помагаш в подобни начинания! Имаш ли пари?
— Две кесии жълтици.
— Тогава действай смело и гледай моята прекрасна непозната да се появи в Шато Тиери; като я видя по-отблизо, може и да я позная.
— Как да постъпя със слугата?
— Докарай и него, ако не се възпротиви.
— В противен случай?
— Постъпи с този човек като с камък, който те спъва — махни го от пътя си!
— Точно така, монсеньор!
Докато подлите заговорници обсъждаха коварните си замисли, дьо Бушаж се качи горе и събуди Реми. Той по някакъв специален начин, известен само на него и на Диана, почука на вратата и младата дама отключи. Зад Реми тя видя дьо Бушаж.
— Добър вечер, господине — поздрави Диана с усмивка, каквато отдавна не бе се появявала на лицето й.
— Моля да бъда извинен, госпожо — бързо отговори графът, — дойдох не да ви досаждам, а да се сбогувам с вас.
— Да се сбогувате? Нима заминавате, графе?
— Принуден съм, госпожо; задължен съм да се подчинявам преди всичко на принца.
— На кой принц? — пребледня Диана.
— На херцог д’Анжу, когото всички смятаха за загинал — той се спаси и се присъедини към нас.
Диана изстена, а Реми стана бял като платно.
— Ако херцогът не бе заповядал да го съпровождам, бих ви изпратил до манастира, където смятате да се оттеглите, госпожо.
— Да, да — възкликна Реми, — ще отидем в манастира.
И долепи пръст до устните си.
Диана му кимна — беше го разбрала.
— Щях непременно да ви изпратя, госпожо, понеже ме е страх, че хората на херцога може да ви досаждат.
— Защо?
— Нашият млад лейтенант го видял как сложил долу стълба и се качил да гледа през прозореца ви.
— О, Боже! Боже! — възкликна Диана.
— Успокойте се, госпожо, лейтенантът го чул да казва на спътника си, че не ви познава.
— Все едно, все едно… — заповтаря Диана, загледана в Реми.
— Не се тревожете, госпожо — продължи Анри, — херцогът заминава след четвърт час и вие ще останете сама. Така че ми позволете най-почтително да се сбогувам с вас и още веднъж да ви уверя, че до последен дъх сърцето ми ще бие само за вас. Сбогом, госпожо, сбогом!
Той се поклони благоговейно, като пред олтар и отстъпи крачка назад.
— Не, не — в трескаво вълнение възкликна Диана. — Господ няма да го допусне! Не, вие грешите — този човек умря.
В същия миг сякаш в отговор на отчаяните й думи от улицата се чу гласът на херцога, който гръмко извика:
— Графе! Графе! Карате ме да ви чакам!
— Чувате ли, госпожо? — попита Анри. — За последен път — сбогом!
Стисна ръката на Реми и се затича надолу по стъпалата.
Цяла разтреперана като птиче, омагьосано от отровна змия, Диана се доближи до прозореца.
Видя херцога, яхнал коня си: светлината на факлите, носени от двама ониски кавалеристи, осветиха лицето му.
— Той е жив, този демон — пошепна Диана на ухото на Реми с такъв заплашителен тон, че верният слуга потръпна. — Той е жив, значи и ние трябва да живеем; той заминава за Франция, следователно и ние трябва да заминем за Франция, Реми.
Глава 12
Трескавата подготовка на ониските кавалеристи за път се съпровождаше от звънтене на оръжие и гръмогласни провиквания. Реми изчака да утихне шумът и щом му се стори, че къщата е празна, реши да слезе в салона на долния етаж — на свой ред искаше и той да се приготви за пътуването.