— Така е, госпожо. И започвам да си мисля, че дори Господ ще ни помогне да накажем злосторниците.
Реми излезе на стълбите и извика:
— Господине! Господине!
— Кажи? — обади се отдолу Орили.
— Моята господарка благодари на граф дьо Бушаж и с голяма благодарност приема вашето любезно предложение.
— Чудесно, чудесно — викна Орили. — Предупредете я, че конете са готови.
— Елате, госпожо — каза Реми и подаде ръка на Диана.
Орили чакаше до стълбите, вдигнал фенер: нямаше търпение да види лицето на непознатата.
— По дяволите! Тя е с маска! — изломоти той. — Нищо, по пътя до Шато Тиери връзките ще се скъсат или ще бъдат срязани…
Глава 13
Потеглиха.
Орили се държеше със слугата като с равен, а към господарката проявяваше подчертано уважение.
Реми обаче беше наясно, че зад неговата почтителност се крият някакви тайни замисли.
Наистина: да държи на жената стремето, когато се качва на коня, грижовно да следи всеки неин жест, да не пропуска възможност да й вдигне ръкавицата или да й закопчае наметалото може само влюбен или слуга, или човек, който изгаря от любопитство.
Обаче музикантът имаше силен противник: Реми държеше да служи на господарката си както винаги и ревниво изместваше Орили.
За музиканта оставаше само едно: да се надява на щастлива случайност по време на дългото и изморително пътуване.
Но и тук очакванията му останаха излъгани: нито в дъжд, нито в пек младата жена не свали маската си в негово присъствие.
Всяко подпитване, всеки опит да подкупи Реми се оказаха напразни; слугата винаги повтаряше, че такава била волята на неговата господарка.
— Кажете, тези предпазни мерки само спрямо мене ли важат? — интересуваше се Орили.
— Не, спрямо всички.
— И все пак херцог д’Анжу я е видял? Тогава тя не е ли крила лицето си?
— Случайност, чиста случайност — неизменно отговаряше Реми. — Тъкмо поради това, че херцог д’Анжу е видял моята господарка противно на желанието й, тя сега прави всичко възможно никой да не я види.
Междувременно дните се нижеха, пътниците стигаха все по-близо до целта, но благодарение на предпазливостта на Реми и неговата господарка любопитството на Орили оставаше незадоволено. Пред тях вече беше Пикардия.
Орили, който през последните три-четири дни опита всичко: лицемерие, престорена обида, угодливост и едва ли не насилие — все повече губеше търпение и лошавината му надделяваше над преструвките.
Той като че ли се досещаше, че под маската на младата жена се крие фатална тайна.
Веднъж възобнови опитите да подкупи верния слуга — Реми, както винаги, отказа.
— Но все някога трябва да видя лицето на твоята господарка — настоя Орили.
— Разбира се — отговори Реми, — но това ще стане, когато пожелае тя самата, а не вие.
— Ами ако използувам сила? — дръзко попита Орили.
В очите на Реми неволно блеснаха мълнии.
— Опитайте! — извика той.
Орили улови изпепеляващия му поглед и разбра колко бурна енергия има у този, когото смяташе за старец.
Засмя се и каза:
— Да не съм луд? В края на краищата какво ме е грижа коя е тя. Нали е същата, която е видял херцог д’Анжу?
— Разбира се!
— И която той заповяда да му доставя в Шато Тиери?
— Да.
— Нищо друго не ме интересува. Не аз, а моят монсеньор е влюбен в нея; обаче ако се опитате да ми избягате…
— Толкова сме далеч от подобна мисъл, че и да не бяхте с нас, пак щяхме да продължим към Шато Тиери — щом херцогът иска да ни види, и ние също желаем да се видим с него.
— В такъв случай — завърши разговора Орили — всичко е наред. Продължавайте пътя си, аз ще ви настигна.
— Какво ти каза? — попита младата жена, когато Реми се изравни с нея.
— Изрази обичайното си желание.
— Да ми види лицето?
— Да.
Диана се усмихна под маската.
— Внимавайте — предупреди я Реми, — бесен е от злоба.
— Той няма да ме види. Щом аз не искам — няма как да успее.
— Но когато стигнем в Шато Тиери, нали ще ви види с открито лице?
— Това е без значение; когато видят лицето ми, за тях вече ще е твърде късно. Освен това господарят му не ме е познал.
— Но слугата ще ви познае!
— Нали виждаш, че засега нито гласът ми, нито външният ми вид нищо не им напомнят.
Внезапната поява на Орили прекъсна разговора им; по всяка вероятност бе минал по друг път и ги бе настигнал с надеждата да долови някоя дума от разговора на спътниците си.
Мълчанието, което настъпи, щом Диана и Реми го забелязаха, явно подсказваше, че Орили им пречи.
От тази минута музикантът си направи точен план на действията и се престори, че съвсем се е отказал от намеренията си.