Реми с доста голяма тревога забеляза тази промяна.
По пладне пътниците спряха, за да могат конете да починат.
В два часа отново тръгнаха и яздиха до четири.
В далечината чернееше тъмната Лаферска гора.
Реми и Диана размениха многозначителни погледи, сякаш и за двамата беше ясно, че в тази гора ще се разиграе събитието, което ги заплашваше още от началото на пътуването.
Тримата конници влязоха в гората.
Беше към шест привечер. След половин час започна да се смрачава.
Силен вятър въртеше шумата и я хвърляше в езерото. Наоколо нямаше жива душа. Ако отдалеч не идваше хрипкавият вой на вълците, пробудени от настъпващата нощ, Лаферската гора щеше да изглежда като една от онези омагьосани гори, в които няма живот нито за хора, нито за животни.
Изведнъж Диана усети, че седлото й — този път Орили беше оседлал коня й — се свлича на една страна.
Тя повика Реми, който веднага скочи от коня си и отиде при нея, а тя самата се наведе да затегне ремъка на седлото.
Орили се възползува: безшумно се приближи до Диана и с връхчето на ножа сряза копринената връзка на маската.
Стъписана, младата жена не успя нито да изпревари движението му, нито да се закрие с ръка, Орили дръпна маската и приближи лицето си до нейното. Двамата се взряха един в друг и никой не би могъл да каже кой от тях пребледня повече, кой имаше по-ужасяващ вид.
Орили усети, че по челото му избива студена пот. Той изтърва кинжала и маската и изкрещя потресен:
— О, небеса! Графиня дьо Монсоро!
— Това име повече никога няма да произнесеш! — извика Реми; хвана Орили за колана, смъкна го от коня и двамата паднаха на земята.
Орили протегна ръка и понечи да грабне кинжала си.
— Не, не и не, Орили — викна Реми, затиснал с коляно гърдите му, — ти завинаги ще останеш тук!
Орили внезапно проумя.
— Одоен! — извика той. — С мен е свършено!
— Не бързай — възрази Реми и запуши устата на негодника, а той междувременно се съпротивляваше с всички сили, — обаче смъртта ти е предрешена. — Извади с дясната ръка дългия си фламандски нож и каза: — И ето сега, Орили, твоите думи се сбъдват.
Ножът се заби в гърлото на музиканта; чу се леко хъхрене…
Диана, яхнала странично коня, подпряла ръка на седлото, цялата трепереше, но без да се щади наблюдаваше с безумни очи зловещото зрелище.
И все пак не издържа накрая — когато кръвта зашуртя по ножа, тя в несвяст рухна на земята.
В тази страшна секунда Реми, естествено, не можеше да се погрижи за нея — той обискира Орили, извади от джоба му и двете кесии с жълтици, върза на врата на убития тежък камък и хвърли трупа във водата.
Пороен дъжд се лееше като из ведро.
Реми изплакна ръцете си в тъмната застояла вода, вдигна припадналата Диана, качи я на коня и скочи на седлото, за да придържа спътницата си.
Конят на Орили, сепнат от вълчия вой, който бързо се приближаваше, сякаш вълците бяха привлечени от страшното събитие, изчезна в горския гъсталак.
Когато Диана дойде на себе си, двамата, без да си кажат нито дума, продължиха към Шато Тиери.
Глава 14
На другия ден след описаните събития в Лаферската гора кралят на Франция взе вана в девет сутринта.
Камериерът първо го загърна с тънко вълнено одеяло, после го разтри с две хавлии, меки като свила, нататък дойде ред на фризьорите и гардеробиерите, след тях — на парфюмеристите и на придворните.
Когато най-накрая придворните си отидоха, кралят повика главния слуга и му съобщи, че днес има зверски апетит и затова закуската да бъде по-обилна от обичайния силен бульон. В този момент при негово величество се яви за нареждания полковникът на френската гвардия Крийон.
— Бъдете така мил, скъпи Крийон — обърна се към него кралят, — не ме карайте днес да изпълнявам ролята на коронована особа! Събудих се толкова бодър, толкова весел. Гладен съм, Крийон, ясно ли ти е, приятелю?
— Особено, след като и аз самият съм толкова гладен, ваше величество — отговори полковникът.
— Ти си гладен винаги — засмя се кралят.
— Не винаги — ваше величество благоволява да преувеличава. Само три пъти дневно, а вие, ваша светлост?
— Аз ли? Веднъж годишно, и то само когато съм получил добри новини.
— Значи днес сте получили добри новини, ваше величество?
— Никакви, Крийон. Но нали знаеш поговорката…
— Липсата на новини е най-добрата новина. Не изпитвам доверие към пословиците, а пък към тази особено. Нищо ли не ви съобщиха от Навара?