Наред с това Бог обича да обърква плановете на онези, които са твърде горделиви: някога е наказал хората с потоп, а в бъдеще ще ги накаже със световен пожар.
И така, Бог, казваме ние, по-точно казва Шико, обича да обърква плановете на горделивците с непонятни за тях явления, чиято намеса те не могат да предвидят.
Тази теория, подкрепена с убедителни аргументи, може да се развие в цял бляскав философски трактат. Но читателят, който подобно на Шико желае час по-скоро да разбере какво прави в тайнствената къща Карменж, ще ни е по-благодарен, ако прекъснем нишката на тези разсъждения.
И така, Шико си помисли, че появата на Ернотон в къщата, където живееше Реми, е много странна.
Първо, защото тези двамата не се познаваха помежду си, следователно са имали нужда от посредник.
Второ, къщата вероятно е била продадена на Ернотон, а той не можеше да има толкова пари.
„Вярно — каза си Шико и по-удобно се настани до олука, постоянния му наблюдателен пост, — младежът настоява, че очаквал някого и този някой несъмнено е жена. Тоест някой е харесал Ернотон, някой си е уредил среща с него и е наредил да му купят къщата. Ернотон — продължи да размишлява Шико — живее в двореца; явно тук е замесена придворна дама. Горкият! Ще го погълне тази бездна!“
В този миг откъм „Гордият рицар“ се появи носилка и гасконецът си забрави мисълта.
Носилката спря пред тайнствената къща. От нея слезе дама с воал и веднага хлътна в открехналата се врата.
— Нещастник — пошепна Шико. — Не съм сгрешил, наистина е чакал жена.
Мина близо час. Не се наемаме да гадаем какво си е мислил през това време Шико. Но изведнъж му се стори, че чува конски тропот.
И наистина след малко се показа конник, загърнат в плащ. Той спря насред улицата и се озърна.
Тогава забеляза носилката и слугите до нея.
Конникът се доближи до тях. Беше въоръжен.
Слугите не му позволиха да стигне до къщата, обаче той тихо им каза няколко думи и те почтително отстъпиха.
Неизвестният отиде до вратата и силно почука.
„По дяволите — си каза Шико. — Добре, че останах на наблюдателницата си… Предчувствието не ме излъга — тук нещо ще става. Ето го съпруга… Горкият Ернотон.“
Впрочем, онези май не смееха да отворят на непознатия.
— Отворете! — викна той.
— Отворете! Отворете! — повтаряха и слугите.
„Съпругът, разбира се — продължи разсъжденията си, Шико. — Заплашил е слугите и те са минали на негова страна. Горкият Ернотон! Ще му видят сметката! Трябва да се намеся: нали и той навремето ми помогна.“
Шико беше решителен и великодушен, освен това и много любопитен. Той грабна дългата си шпага и бързо се спусна надолу. Промуши се под балкона, скри се зад колоната и зачака.
Вратата се отвори след някаква думичка, пошепната от непознатия. Самият той обаче остана на прага.
След минута на вратата се появи дамата от носилката.
Тя се опря на ръката на конника, той я настани в носилката, затвори вратата и се метна на седлото.
„Съвсем ясно, че този е съпругът — помисли си Шико. — Но доста е мекушав, не му дойде наум да потършува из къщата и да прониже в стомаха моя приятел Карменж.“
Носилката потегли, конникът бавно се движеше до нея.
„Ей, Богу — каза си Шико, — трябва да проследя тези хора, да разбера кои са и накъде отиват.“
И ги последва, като проявяваше чудеса на предпазливост. За негово голямо учудване носилката спря пред „Гордият рицар“.
В същия миг вратата се отвори, сякаш някой беше чакал тези гости. Дамата, чието лице беше все тъй скрито от воала, слезе от носилката и се изкачи до малката кула с осветено прозорче.
След нея влезе съпругът.
Госпожа Фурнишон с факла осветяваше пътя им. „Ама че работа — каза си Шико и скръсти ръце на гърдите си. — Нищо не разбирам!“
Глава 20
Шико имаше чувството, че някъде беше виждал този мекушав конник. Но по време на пътуването си до Навара беше срещнал толкова много хора, че всички се бяха смесили в спомените му.
Загледан в осветения прозорец, той тъкмо се питаше какво ли търсят конникът и дамата с воала в „Гордият рицар“, когато внезапно вратата се отвори и в дрипата ярка светлина, която падна оттам, се очерта една черна фигура, същински монах.
Човекът замря на прага и погледна към същия прозорец, към който гледаше и Шико.
„Охо — рече си Шико, — дали не е от «Свети Яков»? Нима метр Горанфло позволява на своите овчици толкова да се отдалечават нощем от светата обител?“
Той проследи монаха, който забърза по улицата на Августинците, и интуицията му подсказа, че тъкмо от тази личност ще получи ключа за тайната.