— Братко… — избъбри Анри.
— Не приемам никакъв отказ: от близките ти тук съм само аз.
С тези думи кардиналът дръпна завесата, зад която се намираше, разкошно мебелираният му голям кабинет.
— Графиньо, помогнете да склоня граф дьо Бушаж да остане с нас.
Анри видя облегнатия на възглавниците паж, който преди малко заедно с непознатия благородник бе влязъл през градината, и разбра, че пажът е жена.
Обзе го внезапен страх, чувство на непреборим ужас и докато кардиналът подаваше ръка на прекрасния паж, Анри дьо Бушаж избяга. Когато Франсоа дойде с дамата, усмихнат при мисълта, че тя ще върне към живота нечие сърце, в стаята нямаше никой.
Франсоа се намръщи; седна зад писалището, затрупано с писма и книжа, и бързо написа няколко думи.
— Бъдете тъй добра да позвъните, скъпа графиньо — каза той.
Пажът се подчини.
Влезе довереният камердинер.
— Куриерът веднага да яхне коня и да занесе писмото на господин главния адмирал в Шато Тиери.
Глава 22
На следващия ден съобщиха на краля, че господин дьо Жоайоз-старши току-що е дошъл от Шато Тиери и го чака в кабинета за аудиенция с поръчение от монсеньор херцог д’Анжу.
Кралят веднага изостави всичко, с което беше зает, и забърза при своя любимец.
В кабинета на Лувърския дворец имаше доста офицери и придворни. Тази вечер благоволи да се появи самата кралица майка, съпроводена от фрейлините, а тези весели госпожички бяха като слънца, около които постоянно обикаляха спътници.
Кралят подаде на Жоайоз ръка за целувка и с доволен вид огледа присъствуващите.
Пред входната врата стоеше както винаги Анри дьо Бушаж, който стриктно изпълняваше задълженията си.
— Ваше величество — обърна се Жоайоз към краля, — пратен съм от монсеньор херцог д’Анжу, който току-що се завърна от похода във Фландрия.
— Добре ли е брат ми, господин адмирал? — попита кралят.
— Доколкото позволява душевното му състояние, ваше величество.
— Има нужда да се поразсее след постигналото го нещастие — каза кралят много доволен от възможността да спомене на глас несполуката на брат си.
— Мисля, че да, ваше величество.
— Казаха ни, че поражението било жестоко, обаче благодарение на вас значителна част от войската е оцеляла. Благодаря ви, господин адмирал. А горкият д’Анжу би ли желал да ни види?
— Горещо го желае, ваше величество.
— Чудесно, значи ще се видим. Съгласна ли сте, госпожо? — попита Анри, обръщайки се към Екатерина, чието лице упорито криеше душевните й терзания.
— Ваше величество — отговори тя, — аз и сама бих тръгнала да се видя със сина си. Но щом и вие сте готов да се присъедините, пътуването ще се превърне за мен в приятна разходка.
— Ще дойдете с нас, господа — обърна се кралят към придворните. — Тръгваме утре, ще преспим в Мо.
— И тъй, мога ли да се върна при монсеньора с радостната вест?
— Така бързо искате да ме напуснете? О, не. Добре разбирам, че брат ми изпитва симпатия към Жоайоз и иска да го вижда при себе си, но, слава Богу, вие сте двама Жоайоз. Дьо Бушаж, ще отидете в Шато Тиери.
— Ваше величество, позволявате ли веднага да се върна в Париж?
— Ще постъпите, както намерите за добре, дьо Бушаж.
Анри се поклони и се насочи към изхода. За щастие, Жоайоз не го изпускаше от очи.
— Позволете, ваше величество, да кажа няколко думи на брат си — помоли той.
— Разбира се — отговори кралят.
Ан изтича подир брат си и го настигна в преддверието.
— Много ли бързаш да се върнеш, Анри — попита той.
— О, да, братко.
— Значи възнамеряваш само за малко да се задържиш в Шато Тиери?
— Да, не ми е мястото там, където има развлечения.
— Тъкмо обратното, Анри, поради това, че херцог д’Анжу ще прави празненства за двореца, ти би трябвало да останеш в Шато Тиери.
— Ан, умолявам те, не настоявай.
— Добре, успокой се, няма. Обаче дай да си поговорим откровено. Ти заминаваш в Шато Тиери. И вместо да се върнеш веднага, почакай ме там. Отдавна не сме били заедно. Искам поне малко да прекарам с теб.
— Ти отиваш там за развлечение. Ако аз остана в Шато Тиери, ще ти отровя цялото удоволствие.
— Моля ви, графе — властно рече адмиралът, — тук аз замествам баща ви и настоявам да ме чакате в Шато Тиери. Там имам апартамент, в който ще се чувствувате като у дома си. Разположен е на първия етаж и гледа точно към парка.
— Подчинявам се на вашата воля.
— Сигурен съм, че няма да ми се сърдиш — допълни Жоайоз и прегърна младежа.
Анри нервно се изплъзна от прегръдката му, нареди да приготвят конете и незабавно тръгна за Шато Тиери.