— Каква лоша поличба! — промълви той.
— Излезте, синко — каза Екатерина, — моля ви.
— Горкият Франсоа! — въздъхна Анри, много доволен, че трябваше да се оттегли, та да си спести страшната гледка на агонията.
Последваха го всички придворни освен двамата стари слуги на херцога.
— Колко странно! — пошепна Екатерина и коленичи пред сина си.
И докато из целия град търсеха лекаря на херцога, а същевременно пратиха и куриер за помощ от Париж, кралицата майка се опита да установи причината за странното заболяване, от което умираше Франсоа д’Анжу.
Флорентинката имаше богат опит в това отношение. Най-напред хладнокръвно разпита и двамата слуги, които си скубеха косите от ужас.
И двамата отговориха, че предната вечер херцогът се завърнал много късно в павильона и наредил никой да не влиза при него, ако не е повикан, и още по-категорично забранил да го будят сутринта.
— Може би е чакал някого за вечеря? — попита кралицата майка.
— Бяхме на същото мнение, ваше величество — плахо отговориха слугите.
— Обаче когато сте раздигали масата, сте видели дали синът ми е вечерял сам, нали?
— Още не сме раздигнали, ваше величество.
— Ясно — каза Екатерина, — свободни сте.
И остана сама.
Без да се занимава с херцога, проснат на леглото, където го бяха сложили, тя започна подробно да проучва всяко нещо, което можеше да потвърди страшните й подозрения.
Забеляза, че кожата на челото на Франсоа е станала кафеникава, очите му са кръвясали, устните му са напукани като от сярно обгаряне.
— Да видим — озърна се кралицата.
Първото, което видя, бе свещникът с догарящата свещ.
„Свещта е горяла дълго, значи Франсоа продължително време е бил в стаята. Ами този букет на килима?“
Бързо го вдигна и забеляза, че клонките са още съвсем свежи, а розата е изсъхнала и почерняла.
„Какво значи това? — учуди се тя. — Листенцата на розата са напръскани с нещо… Знам една течност, от която цветята веднага увяхват.“
Потрепера и хвърли букета.
Втурна се в трапезарията. Лакеите не бяха я излъгали: никой не бе докосвал трапезата след снощната вечеря.
Кралицата обърна внимание на половинката праскова, оставена на края на масата. Тя беше почерняла като розата.
„Затова са обгарянията по устните — досети се кралицата. — Обаче Франсоа е отхапал съвсем малко. И цветята съвсем за кратко са били в ръцете му — още са свежи. Следователно отровата не би трябвало да е проникнала толкова дълбоко. Но от какво е тази пълна парализа и явните белези на разлагане? Изглежда, не всичко съм проверила.“
И тъкмо мислено произнасяше тези думи, когато забеляза червено-зеления папагал на Франсоа.
Птицата беше мъртва.
Екатерина отново обърна тревожен поглед към свещника.
„Димът! — досети се тя. — Фитилът е бил отровен. Синът ми е обречен!“
Екатерина веднага позвъни, стаята се напълни със слуги и офицери.
— Лекар! — настояваха едни.
— Свещеник! — възразяваха други.
А Екатерина сложи до устните на Франсоа едно от шишенцата, които винаги носеше със себе си, и внимателно се вгледа в лицето на сина си: действува ли противоотровата? Херцогът отвори очи и уста, обаче погледът му вече беше угаснал, устата му не издаде нито звук.
Мрачна и безмълвна излезе Екатерина от стаята, като направи на двамата слуги знак да я последват.
Тя ги отведе в другия павилион, седна и се взря в тях.
— Монсеньор херцог д’Анжу е бил отровен по време на вечерята. Вие ли сервирахте?
От този въпрос двамата стари слуги пребледняха като мъртъвци.
— По-добре да бъдем подложени на изтезания, да бъдем убити, отколкото да бъдем обвинени в отравяне!
— Глупаци, аз знам, че вие не сте умъртвили господаря си. Убили са го други и аз трябва да открия убийците. Кой идва в павильона?
— Някакъв бедно облечен старец; негово височество напоследък на два пъти го приема.
— А… жена?
— Не сме видели… За каква жена говорите, ваше величество?
— Тук е идвала жена и тя е направила букета…
Слугите се спогледаха тъй простодушно, че дори само от тези погледи Екатерина можеше да се увери в тяхната невинност.
— Доведете ми губернатора на града и коменданта на замъка.
Двамата лакеи се втурнаха да изпълняват.
— Почакайте! — спря ги Екатерина и двамата веднага се вцепениха. — Това, което казах, знаем само аз и вие. Ако някой друг го научи, ще е от вас. И веднага е свършено и с двамата. Сега вървете.
Губернаторът и комендантът бяха разпитани от нея в не толкова откровена форма. Екатерина им каза, че двама непознати са донесли на херцога лоша новина и тя е станала причина за неговата смърт, така че би трябвало да бъдат поразпитани.