— Четиридесет и пет… Точно толкова ми трябва!
— Наистина ли? О, господине, ще видите, че всичко ще бъде наред!
— Оживено ли е край дома ви? Съседите любопитни ли са?
— О, за Бога, не. Съседът ни е почтен буржоа и не се бърка в работите на другите, а съседката ни е малко саможива. Тук е от три седмици, а още не сме я видели. Всички останали са дребни хорица.
— Това ме устройва.
— Радвам се — отвърна госпожа Фурнишон.
— Добре, точно след месец — продължи капитанът, — запомнете добре, госпожо — точно след месец…
— Значи на двадесет и шести октомври?
— Точно така, на двадесет и шести октомври искам да наема вашата странноприемница.
— Цялата?
— Цялата. Искам да направя изненада на моите земляци — те всички са офицери, или по-точно — военни, които се канят да търсят щастието си в Париж. Ще им бъде съобщено да отседнат у вас.
— Но нали смятахте да ги изненадате? — попита госпожа Фурнишон.
— Само да си позволите да любопитствате или нахалствате! — възкликна раздразнен капитанът.
— Не, господине, не — бързо отговори изплашената госпожа Фурнишон.
Мъжът й чуваше всичко. При думите „офицери“, или по-точно — „военни“, сърцето му заби радостно. Той отиде веднага при госта.
— Господине — извика Фурнишон, — вие ще сте стопанинът тук и никой няма да посмее да ви подпитва! Вашите приятели ще бъдат добре дошли.
— Не казах приятели, любезни — високомерно отбеляза капитанът, — казах земляци.
— О, да, ваша милост, сгреших.
Раздразнена, госпожа Фурнишон се отстрани. Розовият й храст се беше превърнал в куп алебарди.
— Ще им приготвите вечеря.
— Да, господине.
— Ако не намеря друго място, ще ги настаните и за нощувка.
— Непременно.
— С две думи — ще бъдете изцяло на тяхно разположение… и никакви въпроси.
— Всичко ще бъде, както желаете.
— Ето тридесет ливри предплата.
— Всичко е наред, монсеньор. Ще подготвим кралски прием за вашите земляци. И ако искате да сте сигурен, опитайте виното ми…
— Благодаря, не пия.
Междувременно господин Фурнишон се сети нещо.
— Монсеньор — каза той, — монсеньор, а как ще разпозная господата?
— Прав сте, по дяволите! Съвсем бях забравил. Дайте ми восък, хартия и свещ.
Госпожа Фурнишон донесе веднага всичко. Капитанът притисна към восъка скъпоценния камък на пръстена, който носеше на лявата си ръка.
— Ето — каза той, — виждате ли това изображение?
— Каква красавица!
— Това е Клеопатра. Всеки от моите земляци ще ви представи точно такъв отпечатък, а вие ще му предложите вашето гостоприемство. Разбрахте ли?
— За колко време?
— Сега не знам. Ще получите нужните указания.
— Ще чакаме.
Прекрасният капитан се спусна по стълбата, скочи на седлото и пришпори коня в галоп.
Съпрузите Фурнишон прибраха тридесетте ливри, получени за най-голяма радост на стопанина, който повтаряше непрекъснато:
— Военни! Виждаш ли, табелата се оказа подходяща — ще забогатеем от меча.
И предвкусвайки идването на 26 октомври, той започна да лъска съдовете до блясък.
Глава 8
Не може да се каже, че госпожа Фурнишон прояви скромността, която се очакваше от нея. И така, на нея й се искаше да разбере много повече от това, което й беше казано, и тя започна да разпитва кой все пак е неизвестният конник, който с такава щедрост нае странноприемницата за земляците си. Госпожа Фурнишон не пропусна да попита първия срещнат войник, как се казва капитанът, командир на днешните учения.
Войникът, по-предпазлив от събеседницата си, най-напред я запита защо се интересува.
— Той току-що си тръгна от нас — каза госпожа Фурнишон — и е естествено да искаме да знаем с кого сме имали честта да разговаряме.
Войникът се разсмя.
— Господин капитанът за нищо на света не би влязъл в „Мечът на гордия рицар“, госпожа Фурнишон — каза той.
— Че защо пък не, моля ви се? — попита стопанката. — Нима е толкова важен?
— Може би.
— Е, добре, тогава ще ви кажа, че той се отби, за да поръча вечеря за своите приятели.
— Нашият капитан не би поканил никога своите приятели в „Мечът на гордия рицар“, обзалагам се за това.
— Не сте много любезен. И все пак — как се казва този господин, толкова знатен, че да покани приятелите си в най-добрата странноприемница в Париж?
— Е, добре, знайте, мила госпожо, че това е самият херцог Ногаре дьо ла Валет д’Епернон, пер на Франция и даже малко повече крал от негово величество. Какво ще кажете?
— Че ако наистина е бил той, това за нас е голяма чест.
Можете да си представите с какво огромно нетърпение съпрузите Фурнишон очакваха датата 26 октомври.