Выбрать главу

— Какво ли пък богатство може да бъде една шапка? — настояваше Сен-Мален, явно решил да вбеси Пенкорне.

— Дори много голямо, гръм да ме удари! Трябва да ви кажа, че перото на шапката ми беше прикрепено с брилянтена тока, подарена на дядо ми от негово величество Карл V15.

— Ето какво било! И вие сте продали токата заедно с шапката? Тогава, любезни приятелю, изглежда, че вие сте най-богатият от всички нас. И бихте могли с получените пари поне да си купите още една ръкавица, вместо да ходите така — с една гола ръка.

— Ама почакайте, де! Точно се оглеждах за шапката си, когато към нея — като че ли е още пред очите ми — се спусна една огромна врана.

— Към шапката?

— По-скоро към брилянта… Знаете, че тези птици харесват всичко, което блести. Враната се хвърли върху моя брилянт и го отнесе.

— Брилянта?

— Да, господине. Известно време гледах след нея. После хукнах подире й и закрещях: „Дръжте я! Дръжте я! Крадец!“ Къде ти! Скоро се изгуби от погледа ми.

— Така че, съкрушен от двойната загуба…

— Не посмях да се върна в бащиния дом и реших да си търся щастието в Париж.

— Страхотно! — намеси се в разговора нов събеседник. — Значи вятърът станал на врана, а? Доколкото си спомням, вие разказахте на господин дьо Лоаняк, че докато сте четели писмото от вашата приятелка, вятърът отнесъл и писмото, и шапката ви и вие като истински Амадис16 сте се хвърлили след писмото, зарязвайки шапката си.

— Господине — каза Сен-Мален, — имам честта да познавам господин д’Обиньо — един прекрасен войник, освен това владеещ много добре и перото. Ако го срещнете някога, разкажете му историята на вашата шапка — той би направил чудесен разказ от нея.

Чу се сподавен смях.

— Е, господа — попита раздразнен гасконецът, — вие май ми се подигравате?

Пардика се огледа внимателно. До камината забеляза един младеж, закрил лицето си с ръце, и се насочи към него.

— Господине — каза той, — щом се смеете, правете го поне открито, за да могат всички да виждат лицето ви.

И бутна младия човек по рамото.

Момъкът вдигна глава. Това беше Ернотон дьо Карменж, който още не беше дошъл на себе си след приключението на Гревския площад.

— Моля ви, господине, оставете ме на мира — каза той — и освен това, ако още веднъж ме докоснете, то поне нека ръката ви бъде с ръкавица. Както виждате, вие не ме интересувате.

— Е, добре — промърмори Пенкорне, — щом е така, и аз не ща да ви знам.

— Милостиви господине — миролюбиво отбеляза Есташ дьо Мираду, — не бяхте особено любезен със земляка си.

— А на вас какво ви влиза в работата, господине? — попита Ернотон още по-ядосан.

— Прав сте — каза Мираду с поклон, — наистина това не е моя работа.

Той се обърна с намерението да отиде при Лардил, приютила се край огъня, но някой му препречи пътя.

Беше Милитор. Ръцете му, както и преди бяха в пояса му, на устните му трептеше подигравателна усмивка.

— Чуйте, любезни ми татко! — каза безделникът. — Какво ще кажете за това?

— За кое?

— За това, как ви отряза този господин.

— Така ли? Сторило ти се е — каза Есташ и се опита да заобиколи Милитор.

Но маневрата не успя — Милитор отново му препречи пътя.

— Не само на мен, но и на всички тук присъстващи. Вижте — всички ви се смеят.

Наоколо наистина се смееха, но по най-различни поводи.

Есташ почервеня, изпъчи се и се върна при Карменж.

— Казват, милостиви господине — обърна се той към него, — че сте разговаряли нелюбезно с мен.

— И кой твърди това?

— Този господин — каза Есташ и посочи Милитор.

— В такъв случай този господин — отвърна Карменж, иронично наблягайки на „господин“ — бърбори като папагал.

— Така ли! — извика Милитор настръхнал.

— И бих му предложил да си затваря устата — продължи Карменж, — иначе ще се наложи да му напомня съветите на господин дьо Лоаняк.

— Господин Лоаняк не ме е наричал папагал, господине.

— Да, той ви нарече магаре. Това повече ли ви харесва? Ако сте магаре, ще ви натупам добре, ако сте папагал — ще ви оскубя перушината.

— Господине — намеси се Есташ, — това е мой доведен син и, моля ви, разговаряйте с него по-вежливо, поне от уважение към мен.

— Така ли ме защитавате, татенце! — извика вбесен Милитор. — Благодаря! Мога и сам да се оправя.

И тръгна с вдигнати юмруци към господин дьо Карменж. Ернотон хвана Милитор за врата, повдигна го и го изхвърли през прозореца.

— И знайте — спокойно добави той, — татенце, мамичко, синче и всички останали, че ще ви направя на кайма, ако си позволите да ми досаждате отново.

вернуться

15

Карл V (1500–1558) — крал на Испания, император на Свещената Римска империя. — Б.пр.

вернуться

16

Амадис — герой от средновековния роман „Амадис Галски“, олицетворение на рицарската доблест. — Б.пр.