— Какво ли пък богатство може да бъде една шапка? — настояваше Сен-Мален, явно решил да вбеси Пенкорне.
— Дори много голямо, гръм да ме удари! Трябва да ви кажа, че перото на шапката ми беше прикрепено с брилянтена тока, подарена на дядо ми от негово величество Карл V15.
— Ето какво било! И вие сте продали токата заедно с шапката? Тогава, любезни приятелю, изглежда, че вие сте най-богатият от всички нас. И бихте могли с получените пари поне да си купите още една ръкавица, вместо да ходите така — с една гола ръка.
— Ама почакайте, де! Точно се оглеждах за шапката си, когато към нея — като че ли е още пред очите ми — се спусна една огромна врана.
— Към шапката?
— По-скоро към брилянта… Знаете, че тези птици харесват всичко, което блести. Враната се хвърли върху моя брилянт и го отнесе.
— Брилянта?
— Да, господине. Известно време гледах след нея. После хукнах подире й и закрещях: „Дръжте я! Дръжте я! Крадец!“ Къде ти! Скоро се изгуби от погледа ми.
— Така че, съкрушен от двойната загуба…
— Не посмях да се върна в бащиния дом и реших да си търся щастието в Париж.
— Страхотно! — намеси се в разговора нов събеседник. — Значи вятърът станал на врана, а? Доколкото си спомням, вие разказахте на господин дьо Лоаняк, че докато сте четели писмото от вашата приятелка, вятърът отнесъл и писмото, и шапката ви и вие като истински Амадис16 сте се хвърлили след писмото, зарязвайки шапката си.
— Господине — каза Сен-Мален, — имам честта да познавам господин д’Обиньо — един прекрасен войник, освен това владеещ много добре и перото. Ако го срещнете някога, разкажете му историята на вашата шапка — той би направил чудесен разказ от нея.
Чу се сподавен смях.
— Е, господа — попита раздразнен гасконецът, — вие май ми се подигравате?
Пардика се огледа внимателно. До камината забеляза един младеж, закрил лицето си с ръце, и се насочи към него.
— Господине — каза той, — щом се смеете, правете го поне открито, за да могат всички да виждат лицето ви.
И бутна младия човек по рамото.
Момъкът вдигна глава. Това беше Ернотон дьо Карменж, който още не беше дошъл на себе си след приключението на Гревския площад.
— Моля ви, господине, оставете ме на мира — каза той — и освен това, ако още веднъж ме докоснете, то поне нека ръката ви бъде с ръкавица. Както виждате, вие не ме интересувате.
— Е, добре — промърмори Пенкорне, — щом е така, и аз не ща да ви знам.
— Милостиви господине — миролюбиво отбеляза Есташ дьо Мираду, — не бяхте особено любезен със земляка си.
— А на вас какво ви влиза в работата, господине? — попита Ернотон още по-ядосан.
— Прав сте — каза Мираду с поклон, — наистина това не е моя работа.
Той се обърна с намерението да отиде при Лардил, приютила се край огъня, но някой му препречи пътя.
Беше Милитор. Ръцете му, както и преди бяха в пояса му, на устните му трептеше подигравателна усмивка.
— Чуйте, любезни ми татко! — каза безделникът. — Какво ще кажете за това?
— За кое?
— За това, как ви отряза този господин.
— Така ли? Сторило ти се е — каза Есташ и се опита да заобиколи Милитор.
Но маневрата не успя — Милитор отново му препречи пътя.
— Не само на мен, но и на всички тук присъстващи. Вижте — всички ви се смеят.
Наоколо наистина се смееха, но по най-различни поводи.
Есташ почервеня, изпъчи се и се върна при Карменж.
— Казват, милостиви господине — обърна се той към него, — че сте разговаряли нелюбезно с мен.
— И кой твърди това?
— Този господин — каза Есташ и посочи Милитор.
— В такъв случай този господин — отвърна Карменж, иронично наблягайки на „господин“ — бърбори като папагал.
— Така ли! — извика Милитор настръхнал.
— И бих му предложил да си затваря устата — продължи Карменж, — иначе ще се наложи да му напомня съветите на господин дьо Лоаняк.
— Господин Лоаняк не ме е наричал папагал, господине.
— Да, той ви нарече магаре. Това повече ли ви харесва? Ако сте магаре, ще ви натупам добре, ако сте папагал — ще ви оскубя перушината.
— Господине — намеси се Есташ, — това е мой доведен син и, моля ви, разговаряйте с него по-вежливо, поне от уважение към мен.
— Така ли ме защитавате, татенце! — извика вбесен Милитор. — Благодаря! Мога и сам да се оправя.
И тръгна с вдигнати юмруци към господин дьо Карменж. Ернотон хвана Милитор за врата, повдигна го и го изхвърли през прозореца.
— И знайте — спокойно добави той, — татенце, мамичко, синче и всички останали, че ще ви направя на кайма, ако си позволите да ми досаждате отново.
16
Амадис — герой от средновековния роман „Амадис Галски“, олицетворение на рицарската доблест. — Б.пр.