— Господине, госпожа Монпансьо днес сутринта успя да проникне в Париж.
— Без никой да я види?
— Не, господине, видели са я.
— И кой?
— Салсед.
— О, о! — зашумяха събралите се.
— И как е успяла — попита Крюсе, — нима е станала невидима?
— Не, но поне се надявам, че е неуловима.
— Как разбрахте, че е тук? — попита Никола Пулен. — Предполагам, че не ви е казал Салсед.
— Знам, че е тук — отговори Менвил, — тъй като я съпроводих до Сент-Антоанската порта.
— Чух, че портата е била затворена — прекъсна го Марто.
— Да, господине — отговори Менвил е неизменната си учтивост, непровокирана от никакви нападки.
— Тогава как е минала?
— Това си е нейна работа… Господа — продължи Менвил, — днес имаше заповед в Париж да бъдат пуснати само хора, притежаващи специални пропуски. Кой ги е подписал — не знам. Така преди нас през Сент-Антоанската порта минаха петима или шестима души, четирима от които — зле облечени. Някои от тях се държаха с наглостта на хора, въобразяващи си, че се намират в завоювана страна. Кои са тези хора? Отговорете ми на този въпрос, господа. Нали ви е поръчано да следите всичко, което става във вашия град.
Така от обвиняем Менвил стана обвинител.
— Пропуски, с които разни нахали влизат в Париж! Но какво означава това? — попита Никола Пулен, недоумявайки.
— Щом вие, жителите на този град, не знаете, то как можем да знаем ние, лотарингците, които обикаляме цяла Франция за укрепването на нашия съюз.
— Как пристигнаха тези хора?
— Някои пеш, други на коне. Едни без придружители, други със слуги.
— Кралски хора ли бяха?
— Трима-четирима бяха направо дрипльовци.
— Военни?
— От шестима само двама носеха шпаги.
— Чужденци?
— Струва ми се — гасконци.
— О! — чу се презрителен възглас.
— Няма значение — отговори Бюси, — дори да са били турци, трябва да им обърнем внимание. Ще направим справка… Това е ваша работа, господин Пулен. Но всичко това няма пряка връзка с делата на Лигата.
— Съществува нов план — продължи Менвил. — Утре ще чуете, че Салсед, който вече веднъж ни предаде и възнамеряваше да го стори за втори път, не само че не е казал нищо преди смъртта си, но дори се е отказал от предишните си показания. И всичко това е постигнато благодарение на херцогинята, успяла да проникне в града заедно с един от имащите пропуски. Тя има куража да се добере до ешафода и да се покаже на осъдения, въпреки опасността да бъде разпозната. Така Салсед се реши да не дава нови показания, а малко по-късно палачът — наш славен съмишленик, му попречи да се разкае за решението си. Така че, господа, можете да не се притеснявате за нашите дела във Фландрия. Тази съдбовна тайна е погребана заедно със Салсед.
При тези думи присъстващите наобиколиха господин дьо Менвил.
Брике се досети, че те се радват за нещо. Това доста разтревожи достойния буржоа и, той взе някакво решение.
Скочи долу, без да вдига шум, тръгна към портата, където каза думите „Парма и Лотарингия“, и излезе.
Вече на улицата господин Робер Брике въздъхна дълбоко, по което можеше да се съди, че доста дълго беше стаявал дъха си.
От името на братята дьо Гиз господин дьо Менвил изложи плана на въстанието пред бъдещите парижки метежници. Беше решено да бъдат избити влиятелните привърженици на краля, после въстаниците да минат, по улиците на града с викове „Да живее месата! Смърт на политиците!“ и така да се повтори Вартоломеевата нощ. Само че този път освен хугенотите трябваше да бъдат ликвидирани и неблагонадеждните католици.
По този начин метежниците възнамеряваха да угодят едновременно на два Господа — на небесния цар, и на претендента за престола във Франция. На предвечния съдия и на господин дьо Гиз.
Глава 12
В просторните покои на Лувърския дворец, където нещастният Анри III прекарваше дълги тягостни часове, той вече не беше кралят повелител на цялата страна, а един бледен, потиснат и измъчен човек, изтерзаван непрекъснато от призраците, изплуващи в паметта му под тези величествени сводове.
Съдбата беше жестока към Анри III — един след друг загинаха всички, които беше обичал. След Шомберг, Келюс и Можирон, убити на дуел, господин дьо Майен умъртви и Сен-Мегрен20. Тези рани в кралското сърце не зарастваха… Привързаността му към новите любимци — д’Епернон и Жоайоз, приличаше повече на бащина обич. Кралят изразяваше постоянно милостта си към д’Епернон, но не изпитваше постоянна голяма привързаност към него — имаше моменти, в които не можеше да го понася. А Екатерина — с разум, приличащ на неугасваща лампада пред олтар, Екатерина, неспособна на безразсъдни увлечения дори на младини, заедно с народа надигаше глас срещу новия фаворит.
20
Сен-Мегрен — първи камерюнкер на Анри III. През 1578 година е убит по заповед на дьо Гиз. — Б.пр.