— Ваше величество — чу се гласът на стражата до вратата, — негова светлост херцог д’Епернон!
Всички, познаващи скуката на очакването, ще разберат облекчението на краля, който веднага заповяда да донесат сгъваема табуретка за херцога.
— А, д’Епернон, добър вечер — каза той, — радвам се да ви видя.
Д’Епернон се поклони в знак на уважение.
— Защо не дойдохте на разкъсването на този негодник испанеца?
— Господарю, нямах никаква възможност.
— Нима?
— Бях зает, господарю.
— Да, имате лице на министър, дошъл да докладва, че данъкът все още не е постъпил в хазната — каза Анри.
— Кълна ви се, господарю — каза д’Епернон, възползувайки се ловко от случая, — че ваше величество не греши: данъкът все още не е постъпил и аз нямам пукнат грош. Но за да не помислите ваше величество, че се занимавам само с пари, сега съм дошъл за друго.
— Слушам ви, херцоже.
— Ваше величество знае какво се случи преди екзекуцията на Салсед.
— Да, по дяволите!
— Имаше опит за похищение на осъдения.
— Не съм забелязал.
— Така говорят слуховете.
— Те са безпочвени.
— Струва ми се, че ваше величество греши.
— И защо мислиш така?
— Защото пред целия, народ Салсед се отказа, от показанията си, дадени в съда.
— Вече знаете за това?
— Старая се да знам всичко, което е важно за ваше величество.
— Благодаря. Но, накъде биете?
— Натам, господарю, че човек, който умира като Салсед, е прекрасен слуга.
— Е, и какво?
— Стопанинът, който има такъв слуга, е щастливец, това е всичко.
— Искаш да кажеш, че аз нямам, или по-точно — че вече нямам такива слуги? Ако е така, то ти си съвсем прав.
— Не, въобще не е така. Ако ваше величество желае, бихте могли да намерите такива слуги като Салсед — предани до гроб на господаря си.
— Кой е неговият господар? Как се казва този човек?
— Ваше величество, вие се занимавате с политика и би трябвало да знаете името му по-добре от мен.
— Това е моя работа. Кажете ми какво знаете?
— Нищо не знам. Но подозирам много неща.
— Отлично! — каза кралят недоволно. — Дошли сте, за да ме плашите и да ми наговорите куп неприятни неща, така ли? Благодаря, херцоже, знам, че за това ви бива.
— Ето, че ваше величество пак ми се кара.
— Мисля, че справедливо.
— Не, господарю. Предупрежденията на предания слуга може и да не са много приятни. Но предупреждавайки, той изпълнява дълга си.
— Не се месете в неща, които не са ваша работа.
— Щом ваше величество смята така, повече няма да говорим за това.
Настъпи мълчание, което кралят наруши пръв.
— Е, добре! — каза той. — Не ми досаждай повече. И без това съм мрачен като египетски фараон в пирамидата си. По-добре ме развесели с нещо.
— Ах, господарю, това не става по заповед.
Кралят удари гневно с юмрук по масата.
— Вие сте инат, херцоже, и лош приятел! — извика той. — Уви! Не мислех, че съм изгубил толкова много, загубвайки старите си приятели.
— Осмелявам, се да ви кажа, ваше величество, че така не насърчавате новите.
Кралят замълча отново и вместо отговор погледна доста изразително човека, когото беше издигнал.
Д’Епернон го разбра.
— Ваше величество ми натяква за благодеянията си — каза той с тон на истински гасконец. — Но аз, господарю, никога не ви натяквам за моята преданост.
И гасконецът, който до този момент стоеше прав, седна на табуретката, донесена за него по заповед на краля.
— Ла Валет, ла Валет — тъжно каза Анри, — ти късаш сърцето ми, ти, който би могъл да ми върнеш радостта и веселието с остроумието и шегите си. Освен това можеш понякога да ми дадеш и някой добър съвет. Знаеш добре делата ми, както ги знаеше още един мой добър приятел, с когото никога не скучаех.
— За кого говори ваше величество? — попита херцогът.
— Би трябвало да бъдеш като него, д’Епернон.
— Но поне трябва да знам за кого мисли ваше величество.
— О, мой бедни Шико, къде си?
Д’Епернон скочи обиден.
— Какво има? — попита кралят.
— Ваше величество вероятно не размисли, преди да ме сравни с господин Шико, и това не ме ласкае особено.
— Напразно, д’Епернон. С Шико мога да сравнявам само онези, които обичам и които ме обичат. Той беше верен и находчив приятел.
И Анри въздъхна дълбоко.
— Надявам се, че ваше величество не ме направи херцог и пер на Франция, за да приличам на господин Шико — каза д’Епернон.
— Добре, да не се упрекваме един друг — произнесе кралят с такава усмивка, че гасконецът при цялото си безсрамие се почувствува неловко от този лек укор.