— Да господарю.
„Някакъв нов начин за изстискване на пари от народа“ — помисли си кралят. И попита:
— Какъв е той?
— Точно преди половин година беше публикуван указ за данък върху дивеча и рибата.
— Така е.
— През първата половина на годината постъпиха шестдесет хиляди екю, които кралският ковчежник смяташе тази сутрин да внесе в хазната. Аз го предупредих да изчака. Ковчежникът очаква разпореждане от ваше величество…
— Аз бях определил тези пари за военни разходи, херцоже.
— Да, господарю, именно. За воденето на войни са нужни хора. А за кралството безопасността на краля е най-важна.
— Твоите доводи са убедителни. Но по сметките ти се получава, че ще изразходваш само четиридесет и пет хиляди екю. Така за моите полкове ще останат двадесет хиляди.
— Простете, господарю, но ако ваше величество не възразява, аз съм помислил и за тези пари.
— И какво предлагаш?
— Ще ги взема по сметката на моя откуп21.
— Така си и мислех — каза кралят. — Наемаш ми охрана, за да можеш по-скоро да получиш парите си.
— О, господарю, как можете да говорите така?
— Защо си наел точно четиридесет и пет души?
— Ето защо, господарю. Три е свещено число. Освен това е и удобно. Вие ще имате охрана от три пъти по петнадесет благородници — петнадесет дежурят, тридесет почиват. Всяко дежурство е по дванадесет часа. През тези дванадесет часа отляво и отдясно край вас ще има постоянно по пет души, отпред — двама, и трима отзад. Нека се опита някой да ви нападне при такава охрана!
— По дяволите, херцоже, добре е измислено, поздравявам те.
— Погледнете ги, господарю, наистина правят отлично впечатление.
— Да, като се преоблекат ще изглеждат нелошо.
— Едва ли такава мисъл би хрумнала на господин дьо Жоайоз!
— Д’Епернон, д’Епернон! Не е благородно да се говори лошо за хора, които отсъствуват.
— Между другото, господарю — каза д’Епернон след кратка пауза, — бих искал да помоля за нещо ваше величество.
— Щях да бъда много учуден, ако не го направеше.
— Искам да ви помоля за една длъжност.
— Длъжност? Ти, който си генерал-полковник на инфантерията, искаш още една длъжност? Такова бреме ще е непосилно за теб!
— Когато служа на ваше величество, аз имам силите на Самсон.
— Е, добре, казвай — въздъхна кралят.
— Бих искал да ме назначите за командир на тези четиридесет и петима гасконци.
— Как! — изуми се кралят. — Ти си готов на такава саможертва? Да станеш началник на охраната?
— Не, господарю, не.
— Слава Богу, какво искаш тогава? Говори.
— Искам вашите телохранители и мои земляци да се подчиняват изключително на мен. Между другото, ще имам заместник.
„Тук се крие нещо“ — помисли си Анри и поклати глава. А на глас каза:
— Отлично. Ще получиш командването.
— И всичко това ще остане в тайна?
— Но кой ще бъде официален командир на твоите Четиридесет и петима?
— Младият Лоаняк.
— Отлично.
— Решавате ли, господарю?
— Да, но…
— Но?
— Каква ще е ролята на Лоаняк?
— Той ще бъде моят д’Епернон, господарю.
— И ще ти струва доста скъпо — промърмори си кралят.
— Простете, ваше величество?
— Казах, че съм съгласен.
— Господарю, отивам при ковчежника за четиридесет и петте кесии.
— Сега, толкова късно?
— За да могат моите момчета утре да ги намерят на табуретките си.
— Да, вярно. Върви, а аз ще се прибирам.
— Доволен ли сте, господарю?
— Да, доволен съм.
— Ще имате сигурна охрана.
— Да, ще ме охраняват хора, които спят толкова дълбоко, че не можеш ги събуди.
— Затова пък утре ще са бодри, господарю. Д’Епернон изпрати Анри, като си мислеше: „Дори и да не съм крал, охраната ми е като на крал и, по дяволите, тя не ми струва нищо!“
Глава 14
Вече казахме, че досега кралят никога не се бе разочаровал от приятелите си. Той знаеше техните недостатъци и достойнства и четеше в сърцата им не по-зле от небесния цар.
Той разбра веднага накъде бие д’Епернон. Но тъй като се беше приготвил да даде пари, без да получи нищо в замяна, а излезе, че за шестдесет хиляди екю получи четиридесет и петима телохранители, идеята на гасконеца му се стори истинска находка.
Освен това тя беше нещо ново. А за бедния крал на Франция подобна случка е нещо доста рядко, особено за такъв крал като Анри III. Та нали, след като свърши с визитите, среши кученцата, прехвърли броеницата си, вдиша и издиша необходимия брой пъти, той просто няма какво да прави.
Като отиваше към своите покои, където го чакаше дежурният служител, доста заинтересуван от тази необикновена нощна разходка, Анри обмисляше предимствата, свързани със създаването на отряда на Четиридесет и петимата.