— Ето го твоя пратеник! — извика Шико.
Истина е — промълви Анри, — че нито един от министрите ми не ми е давал такива добри съвети, както този дявол Шико!
— Е, призна ли го най-после? — каза Шико.
И потъна по-дълбоко в креслото, така че и най-добрият кралски моряк, можещ да различи всяка точица на хоризонта, не би могъл да го забележи.
Господин дьо Жоайоз, въпреки че беше главен адмирал на Франция, също нищо не забеляза.
При вида на своя млад любимец кралят радостно възкликна и му протегна ръка.
— Седни, Жоайоз, дете мое — покани го той. — Господи, колко късно идваш!
— Ваше величество, вие сте много добър, че благоволихте да забележите това — отвърна Жоайоз.
Херцогът отиде до повдигнатата част на пода, където беше креватът и седна на една от бродираните с лилии възглавници, разхвърляни върху стъпалата.
Глава 15
Шико, все така невидим, се бе изтегнал в креслото; Жоайоз лежеше върху възглавниците, подпрял глава на лакът; Анри уютно се беше завил с одеяло. Започна разговор.
— Е, кажете, Жоайоз — попита го Анри, — доволен ли сте от разходката си из града?
— Да, ваше величество, благодаря ви — разсеяно отвърна херцогът.
— Май бързо си тръгнахте днес от Гревския площад!
— Честно казано, ваше величество, не обичам да гледам как се мъчат хора.
— Знаеш ли какво стана?
— Ако трябва да бъда искрен, не.
— Салсед се отказа от показанията си.
— Да ви призная, ваше величество, бях сигурен в това.
— Но нали отначало си беше признал?
— Толкова повече. Първите му признания заставиха херцозите Гиз да бъдат нащрек. Те започнаха да действуват, докато вие, ваше величество, оставахте напълно спокоен: това беше неизбежно.
— Как така? Предвиждал си всичко и нищо не си ми казал?
— Не съм министър, за да говоря за политика.
— Да минем на друга тема, Жоайоз.
— Ваше величество…
— Трябва ми твоят брат. Искам да му възложа нещо.
— Извън Париж ли?
— Да.
— В такъв случай това е невъзможно, ваше величество.
— Как да го разбирам?
— Дьо Бушаж не може да замине.
Анри се надигна на лакът и зяпна учудено Жоайоз.
— Какво значи това? — попита той.
Жоайоз издържа невъзмутимо погледа на краля.
— Ваше величество — каза той, — дьо Бушаж е влюбен, но бедният момък се е насочил по лъжлив път и затова е започнал да слабее, да бледнее…
— Наистина — съгласи се кралят — това направи впечатление и на мен.
До слуха на събеседниците достигна някакво ръмжене. Жоайоз млъкна и изненадано се огледа наоколо.
— Не се чуди, Ан — засмя се Анри, — това е едно от моите кученца. Заспало е в креслото и ръмжи насън… Та казваш, приятелю, че клетият дьо Бушаж е натъжен?
— Да, ваше величество, мрачен е като самата смърт. Изглежда е срещнал жена, намираща се в угнетено състояние на духа. Няма нищо по-ужасно от такива срещи.
Анри въздъхна.
— Казваш, че тази жена има мрачен характер?
— Така поне твърди дьо Бушаж. Аз не я познавам.
— Горкият! — съчувствено заключи кралят.
— Нали разбирате, ваше величество — продължи Жоайоз, — веднага, щом той ми направи това признание, започнах да го лекувам.
— И какво?…
— Курсът на лечението е започнат.
— И не е вече така влюбен?
— Не това е целта, ваше величество, но у него се появи надежда чувството му да бъде споделено. И така, от днес, вместо да въздиша като своята дама, той ще се помъчи да я развесели. Изпратих при неговата възлюблена тридесет италиански музиканти, които ще изнесат под нейния балкон цял концерт.
— Пфу! — каза кралят. — Що за просташка идея!
— Защо да е простащина? Трийсет музиканти, нямащи равни на себе си.
— И допускаш ли, че музиката ще разтопи леденото сърце на красавицата?
— Естествено е да се надявам на това.
Кралят поклати глава.
— Това не значи още — продължи Жоайоз, — че при първите звуци, изтръгнати от лъка, дамата ще се хвърли в обятията на дьо Бушаж. Но тя не може да не остане поразена от това, че заради нея се вдига целият този шум. Постепенно ще свикне с концертите. В случай, че музикантите не се окажат по вкуса й, ще пуснем в ход актьори, фокусници, вълшебници, разходки на кон — с една дума, всевъзможни развлечения; дори веселието да не се върне в тази скръбна красавица, ще се върне поне в дьо Бушаж.
— Желая му това от все сърце — каза Анри, — но да оставим дьо Бушаж. Не е казано именно той да изпълни поръчението ми. Надявам се, че ти, който даваш такива превъзходни съвети, не си станал също роб на някаква благородна страст?