И той хлопна силно вратата на излизане.
— Ето как ми се отплащат всички, за които толкова нещо съм направил! — простена кралят. — Ах, Жоайоз, неблагодарен Жоайоз!
— Може би ще го викнеш да се върне? — попита Шико, който отиде до кревата. — Веднъж да проявиш сила на волята и вече се разкайваш!
— Много мило разсъждаваш! — отвърна кралят. — Нима според теб е приятно да тръгнеш по море есен, във вятър и дъжд? Любопитно ми е какво би направил ти на негово място, бездушни човече?
— Това зависи единствено от теб, велики кралю!
— Значи, ако те пратя някъде като Жоайоз, тя ще се съгласиш?
— Не само ще се съглася, но дори те умолявам да ме изпратиш някъде.
— Би ли заминал за Навара?
— Ако ще на края на света, велики кралю!
— Ей, шуте, подиграваш ли се с мен?
— Ваше величество, щом не бях твърде весел, докато бях жив, кълна ви се, че след смъртта си станах още по-тъжен.
— Но нали току-що се отказа да напуснеш Париж?
— Милостиви мой повелителю, аз не бях прав, абсолютно не бях прав и се разкайвам за това.
— Нищо не разбирам — чудеше се кралят.
— Аз, Анри, съм предпазлив човек, а играта ми с господин Майен не е завършила и сметките ни не са уредени. Ако той открие, че съм в Париж, ще пожелае да започне всичко отначало. Славният господин дьо Майен е отчаян играч!
— И какво очакваш от него?
— Ще прибегне до хитър ход и ще ме намушкат с нож.
— Е, познавам моя Шико: няма да му остане длъжен.
— Прав си, така ще го намушкам, че ще пукне.
— Толкова по-добре: играта ще свърши.
— Толкова по-зле, дявол да го вземе, толкова по-зле! Семейството му ще вдигне ужасен шум, срещу теб ще се надигне цялата Лига и един прекрасен ден ти ще ми кажеш: „Шико, приятелю, извини ме, но съм принуден да те разчекна на колелото.“
— Така ли ще кажа?
— Не само ще го кажеш, но и ще го извършиш, велики кралю. Предпочитам нещата да се развият другояче, разбираш ли? Затова ще замина за Навара, стига да благоволиш да ме изпратиш там.
— Разбира се, ще благоволя.
— Чакам заповедите ви, всемилостиви мои повелителю.
И Шико застана в позата на Жоайоз, застинал в очакване.
— Но ти дори не знаеш дали това, за което те изпращам, ще ти допадне — каза кралят.
— Щом моля да ме изпратиш…
— Чуй ме добре, Шико — каза Анри, — искам да скарам Марго с мъжа й.
— Разделяй, за да владееш? — попита Шико. — Прави каквото знаеш, ваше величество. Аз съм само посланик, нищо повече. Стига личността ми да бъде неприкосновена… Виж, на това ще се съгласиш, настоявам.
— Но нали трябва да знаеш в края на краищата, какво да кажеш на моя зет? — каза Анри.
— Аз? Да говоря? Не, не и не!
— Как така не, не и не?
— Ще ида, където и да ме изпратиш, но нищо няма да говоря.
— Значи се отказваш?
— Отказвам се да говоря, но писмо ще отнеса. Който предава възложеното му с думи, винаги носи голяма отговорност. На този, който връчва писмо, не задават много въпроси.
— Така да бъде, ще ти дам писмо. Това напълно съвпада със замисъла ми.
— Колко добре се нарежда всичко. Дайте ми писмото.
И Шико протегна ръка.
— Мислиш ли, че едно такова писмо може да се напише за миг? То трябва да се съчини, да се обмисли, да се претегли!
— Отлично: претегляй, обмисляй, съчинявай. Утре рано сутринта ще дойда да го получа или ще пратя някого за него.
— А защо да не прекараш нощта тук?
— Тук?
— Да, в креслото си.
— Е, не! С това е свършено. Повече не нощувам в Лувъра. Да си привидение и да спиш в креслото. Това вече е най-голямата глупост!
— Но нали трябва да знаеш моите намерения към Марго и мъжа й? — възропта кралят. — Ти си гасконец. В Наварския двор писмото ми ще вдигне шум. Ще започнат да те разпитват — трябва да можеш да отговориш. Дявол да го вземе! Ти ще си мой посланик. Не искам да имаш глупав вид.
— Господи — присви рамене Шико, — колко само си несъобразителен, велики кралю! Как? Ти си въобразяваш, че ще тръгна с някакво писмо на двеста и петдесет левги, без да знам какво пише в него? Бъди спокоен, дявол да го вземе! Още на първия ъгъл, под първото дърво, ще отворя твоето писмо. Десет години вече изпращаш посланици по всички краища на света и още не ги познаваш. Почини си телом и духом, а аз се връщам в своето убежище.
— А къде е твоето убежище?
— На гробището на невинните мъченици, велики мой господарю.
Анри погледна Шико с учудване, което не го напускаше вече два часа, откакто започнаха да говорят.
— Не си очаквал това, нали? — попита Шико и се присегна да вземе плаща и шапката си. — Ето какво значи да влезеш във връзка със същество от задгробния свят! Разбрахме се: чакай утре мен или моя пратеник.