Шико все още търсеше решението на тази тайнствена загадка, когато изведнъж му се стори, че под навеса на къщата си вижда човек, загърнат с тъмен плащ, с черна шапка с червено перо, с дълга шпага отстрани; този човек не допускаше, че някой го забелязва и не откъсваше поглед от дома насреща.
От време на време диригентът напускаше поста си, отиваше до този човек и тихичко разговаряше с него.
Шико веднага се досети, че тук трябва да търси разгадката на събитието и че под тази черна шапка е скрито лицето на знатен човек.
Внезапно на ъгъла на улицата се появи конник, съпровождан от двама конни слуги, които се заеха енергично да разпръсват с камшични удари любопитните, наобиколили оркестъра.
— Господин дьо Жоайоз! — прошепна Шико, разпознал в конника главния адмирал на Франция, който по заповед на краля бе принуден да нахлузи ботуши с шпори.
Любопитните се разбягаха, оркестърът замлъкна. Конникът се приближи до благородника, който се криеше под навеса.
— Какво ново, Анри? — попита той.
— Нищо ново, братко, нищо.
— Тя не се ли появи?
— Нито тя, нито който и да било от този дом.
— А беше замислено доста хитро — каза уязвеният Жоайоз. — Тя можеше, без ни най-малко да се компрометира, да постъпи като всички тези хора и да послуша музиката, предназначена за съседа й.
Анри поклати глава.
— Веднага се вижда, че не я познаваш, братко.
— Познавам я, отлично я познавам. Тоест изобщо познавам жените и тъй като тя влиза в тяхното число, няма защо да се отчайваме. Необходимо е само този буржоа да слуша всяка вечер серенада.
— Тогава тя ще се премести да живее на друго място!
— Защо, ако ти през цялото време оставаш в сянка? А дали буржоата е казал нещо по повод на оказаната му любезност?
— Той се обърна с въпроси към оркестъра. Ето на, чуваш ли, братко, той отново започна да говори.
И наистина, решил на всяка цена да разбере всичко, Брике отново се обърна към диригента:
— Ей вие там горе, млъкнете! — викна му раздразнен Анри. — Правят ви, дявол да го вземе, серенада — какво има повече да говорите, седете си спокойно.
— Все пак бих искал да знам за кого е предназначена тази серенада? — отвърна Шико с израз на най-голямо любопитство.
— За вашата дъщеря, глупако.
— Извинете, господине, но нямам дъщеря.
— Значи за жена ви.
— Е, слава Богу, не съм и женен.
— Тогава лично за вас, и ако вие не се приберете вътре…
И Жоайоз подкара коня си право към балкона на Шико, за да премине от думи към дела.
— Остави на мира бедния човек, братко — спря го дьо Бушаж. — Напълно естествено е всичко това да му се стори странно.
— Какво има да се чуди толкова, да го вземат мътните! Остава само да стане свада, че да привлечем вниманието на някого от отсрещния дом. Хайде тогава да напердашим буржоата, да подпалим жилището му, така или иначе да действаме!
— Много те моля, братко — произнесе Анри, — не трябва да привличаме вниманието на тази жена. Ние сме победени и трябва да се покорим.
Брике не изтърва нито една дума от този разговор, който озари като ярка светлина смътните му още догадки. Добре запознат с нрава на този, който му се беше ядосал, той мислено се подготви за отбрана.
Но Жоайоз се отказа от намерението си. Той освободи пажовете, слугите, музикантите и маестрото.
След това дръпна брат си настрани и му каза:
— Просто съм в отчаяние. Всички са против нас.
— Какво искаш да кажеш?
— Нямам време, за да ти помогна.
— Виждам, облечен си като за път, отначало не забелязах.
— Тази нощ заминавам за Антверпен по заповед на краля.
— Боже мой!
— Тръгни с мен, моля те!
— Заповядваш ли ми, братко? — попита го Анри и пребледня.
— Не, само те моля, дьо Бушаж.
— Благодаря ти, братко.
Жоайоз присви рамене.
— Присвивай колкото си искаш рамене, Жоайоз, но разбери: ако ми отнемат възможността да прекарвам нощта на тази улица, ако не гледам повече този прозорец…
— Какво тогава?
— Бих умрял.
— Безумец!
— Разбери ме, братко: там е сърцето ми — каза Анри и посочи дома, — там е животът ми. Как можеш да искаш от мен да живея, когато изтръгваш сърцето ми от гърдите!
Херцогът взе да хапе тънкия си мустак. Бе скръстил ръце на гърдите с гняв, примесен с жалост. След като помисли малко, каза:
— А ако баща ни те помоли да приемеш Мирон — той не е просто лекар, той е мислител…
— Ще кажа на баща си, че не съм болен, че съм наред с главата, че Мирон не ще ме излекува от любовта.
— Остава да приема твоята гледна точка. Но защо всъщност съм взел да се тревожа? Тази дама е всичко на всичко жена, ти си настойчив. Когато се върна, вече ще си тананикаш много по-радостен и весел, откогато и да било!